Предварителните изчисления на Министерството на финансите сочат, че бъджетът ще изгуби 1 млрд. лева, ако данък добавена стойност (ДДС) за хранителните стоки и лекарствата бъде намален на 10%, предаде economic.bg Въз основа на този анализ администрацията за пореден път доказва тезата си, че данъчната ставка няма да се промени въпреки исканията на бизнеса. Информацията е подадена от министъра на финансите Владислав Горанов в писмен отговор на детутатски въпрос.
Според изчисления на economix.bg загубата на приходи би била 1 млрд. лева само ако се предвижда секторът почти да не внася данък (или повечето фирми да излязат на данъчен кредит), което е твърде пресилено.
Общите годишни приходи от ДДС според закона за бюджета са 7,7 млрд. лева. От отговора на МФ излиза, че храните и лекарствата осигуряват една четвърт от тях (тъй като се има предвид двойно намаление на ставката, с 10 процентни пункта), което би било прекалено много.
Според статистиката на НСИ разходите за храна и безалкохолни напитки са 31% от общия разход на домакинствата, а разходите за здравеопазване 5%, като вероятно половината от тях са за лекарства. Следователно, делът на храните и лекарствата в домакинските бюджети е около 34 на сто. Но домакинствата далеч не са единственият купувач на стоки и услуги. Освен тях огромни количества храни купуват държавни ведомства, частният бознес в туризма и др.
Малко по-добра представа дават данните за търговията на дребно, според които продажбите на храни и лекарства са 12 млрд. лева (малко повече от една трета от всички продажби на дребно). За разлика от домакинските бюджети, които се смятат въз основа на анкети, тук данните отразяват официални отчети. Вероятно подобно число имат и в НАП, където благодарение на касовите апарати имат разполагат с доста по-актуални данни за продажбите от НСИ.
Ако се приложи намалената ставка с 10 процентни пункта спрямо тези 12 млрд. лева продажби на дребно, се получава 1.2 млрд. лева. Но това не е правилно. ДДС, както и студентите знаят, не е брутен данък, той не се налага върху оборота, а е разлика между начислен данък върху продажбите и приспаднат данък върху покупките.
Това означава, че от сумата на продажбите (въпросните 12 млрд. лева продажби на дребно, но също така продажбите храни и лекарства на ведомства, ресторанти, хотели, болници и т. н.) трябва да се приспадне платеният данък при вноса на храни и лекарства, както и платеният данък върху предшестващите покупки по веригата.
НСИ има данни и за продажбите на едро, като делът на храните, безалкохолните напики и лекарствата и медицинските изделия е около 15 млрд. лева или 30%.
Но, както се досещате, тези суми се дублират, дори при продажбите на дребно има повторно броене. Но големият проблем е приспадането на данъчния кредит, а това изисква да се познава веригата на доставките, от една страна, а от друга – много зависи от точните текстове на евентуален закон.
От горепосочените суми трябва да се приспаднат и оборотите на фирми, които не са регистрирани по ДДС, но които биха били нетен вносител на данък – например, дребни фермери.
Това е доста сложен анализ и той изисква данни, които не са публично достъпни. Ето защо МФ или трябва да разкрие тази информация, или да обясни как смята ефекта от промяна на данъчните ставки.
Въпреки недостига на информация се съмняваме, че не е възможно ефектът от намаление на ставката за храните да е 1 млрд. лева. Да си припомним числото от 7,7 млрд. лева приходи от ДДС. Това не е данък, който се налага само върху търговията със стоки, но и върху търговията с услуги (без освободените от ДДС).
Тъй като не знаем декларираните продажби по отделните стоки и услуги и съответно декларираните покупки, ще се ограничим до общите. От помощ ни е отчетът на НАП за 2014 г., според който общата сума на данъчните основни по сделки в страната и внос е 227 млрд. лева, а начисленият данък – 43.4 млрд. лева. Приспаднатият данъчен кредит е 39.2 млрд. лева (Не се включва данъкът, събран на митниците върху вноса). Общо НАП и митниците през миналата година събраха ДДС за 7,2 млрд. лева. Това е около 3% от данъчните основи.
Друг ориентир ни дава статистиката на брутния вътрешен продукт. Ако ДДС е данък върху добавената стойност, то БВП измерва точно създадената добавена стойност (плюс корективи). Разбира се, числата не съвпадат – най-вече заради прага за регистрация и освободените доставки.
Малцина хора знаят, че НСИ има доста детайлни данни за произведената добавена стойност по икономически сектори. Те наистина идват с голямо закъснение (последните са от 2011 г.), но дават най-пълната картина на икономиката и в този смисъл са задължително четиво (особено за големи компании, които твърдят че произвеждат 7% от БВП на страната, като сравняват приходите си от продажби с БВП)
И така от тези данни знаем, че брутната продукция в сектор храни, напитки и тютюн през 2011 г. е била 9.5 млрд. лв., но 7 млрд. лв. са т. нар. междинно потребление и остават 2.4 млрд. лв. добавена стойност (заедно с цигарите и алкохола). Във фармацията числата са съответно 755 млн. и 264 млн. лева добавена стойност, по базисни цени. От 2011 г. досега БВП нарасна с около една трета, така че можем да предположим сума от 3.5 млрд. лева, с голямо въображение 4 млрд. лева. Важни са и съотношенията. Двете заедно дават 4% от брутната добавена стойност през тази година (почти 6%, ако се изключат образователните, финансовите и други освободени услуги, условната рента на жилищата и подобни).
Разбира се, има и голям внос, но в крайна сметка на облагане с ДДС подлежи само надценката. По данни от миналата година вносът на храни и лекарства от трети страни е 1.4 млрд. лева.
Това ни кара да се запитаме възможно ли е МФ да е изчислило очакваната загуба на приходи, прилагайки не 10% ставка (колкото би било евентуалното намаление), а 20% – тоест, отписвайки изцяло прихода от ДДС от храни? Наистина, то има известни основания за тревоги, тъй като една редуцирана ставка означава продажбите да се облагат с 10%, но фирмите ще си приспадат 20% данък върху покупките. Например, ако за производството на един килограм кашкавал са вложени материали, ток и други разходи за 10 лв., а той се продава за 12 лв. без ДДС, то начисленият данък от 1.20 лева (10%) ще е по-малък от сумата на данъчния кредит (примерно 2 лева).
Подробната таблица на НСИ от 2011 г. показва, че при храните половината от т. нар. междинно потребление е в рамките на сектора и се състои от покупка на фермерски продукти или други храни (грубо казано, в горния пример няма да се приспаднат 2 лева, а 1.40 лева). Това наистина е много приблизителен пример, но не знаем оборотите с храни и лекарства, маржовете, каква част от доставките са без право на данъчен кредит и т. н.
Дали в МФ са правили толкова детайлен анализ не е ясно
Друго притеснение на финансовия министър е, че намалената ставка увеличава риска от данъчни измами. Според Министерство на финансите данъчното облекчение за хранителни и фармацевтични стоки би довело и до допълнителна административна тежест за бизнеса, става ясно от отговора. Това е валиден аргумент, но както се казва, в Министерството на финансите е и хлябът, и ножът.
Европейското законодателство позволява данък общ доход да бъде намален до 5% за 21 различни категории стоки и услуги. Сред тях са хранителните и фармацевтичните продукти, снабдяването с вода, билети за театри, концерти, музеи и пр., превоз на пътници и др.
В България с намалена данъчна ставка от 9% се облага единствено настаняването в хотели, както и наемът в къмпинги и места за каравани.
Позицията на този сайт е, че е необходимо да се намали данъкът за книгите, където и вероятността от злоупотреби ще е по-малка, а данъчният кредит, за който издателите може да претендират – нищожен.
Намаляването на ставката за храните, така както го направи Румъния, е по-сложна маневра. Преди да се вземе решение за данъка върху храните и лекарствата (което бе предложение на Световната банка), е необходимо да се направи по-подробен анализ за предимствата и рисковете. Но не по начина, по който го прави МФ.
Иванина Манчева
