През миналата година България е на „скромното“ предпоследно място по иновации, според сравнителния доклад за 2019 г., публикуван вчера от Европейската комисия. Общо държавите-членки отчитат ръст в иновациите, така че 2018 г. се явява четвърта поредна година на подобряване на равнището на иновации, така че Европа за първи път изпреварва Съединените щати в това отношение.
Същевременно ЕС изостава все повече спрямо Япония и Южна Корея, докато Китай наваксва своето изоставане много бързо.
Въз основа на показателите си страните от ЕС се разделят на четири групи - водещи новатори, силни новатори, умерени иноватори и скромни новатори. България е поставена в последната група на скромни новатори, където сме заедно с Румъния. Северната ни съседка се оказва на последно място в класацията на 28-те държави членки, се посочва в доклада.
Швеция е водещият новатор в ЕС в доклада за 2019 г., следвана от Финландия, Дания и Нидерландия.
Обединеното кралство и Люксембург вече не са водещи, но попадат в групата на силните новатори, където попада за първи път и Естония. Ще припомним, че при първия кабинет на Борисов, след негова визита в прибалтийската държава, беше обещавано до няколко години България да има електронно правителство. Темата замря, без да е ясно защо страната ни крета по отношение на прилагането на новите технологии.
Самият доклад за България е убийствено критичен и се различава коренно от така наречените административни анализи за прилагането на иновациите в страната. Ето и част от направените изводи:
„Въпреки увеличаването на публичния бюджет за научни изследвания през 2018 г., частните изследвания и инвестициите са доминирани от големи мултинационални компании и са концентрирани в столицата регион. Бавният темп на осъществяване на реформите и голямото фрагментиране на изследванията, системата за развитие и иновации възпрепятства приноса на изследванията и развитието инвестиции в производителността и растежа. Големият брой университети и научни институти продължават да се представят слабо в висококачествените научни изследвания.
Връзката между науката и бизнеса остава много слаба, а наличието на човешки капитал в научноизследователската и развойна дейност система е източник на сериозна загриженост.
Клъстерите и техният потенциал в България са недостатъчно развита, тъй като често им липсва критична маса. По-нататъшни реформи, съчетани с ефективни управлението и по-ефективните публични инвестиции, могат да увеличат максимално въздействието върху производителността и подобряване на конкурентоспособността на икономиката. В допълнение, увеличаване на цифровизацията на компании и въвеждането на нови бизнес модели са от решаващо значение за производителността на страната.“
Препоръките са „да се съсредоточи икономическата политика, свързана с инвестициите, главно в областта на научните изследвания и иновациите. По-специално в тяхната устойчивост в сектори като транспорт, водоснабдяване, отпадъци и енергийна инфраструктура, енергийна ефективност.
Според доклада на ЕК иновациите в ЕС са нараснали средно с 8,8 % от 2011 г. до 2018 г. В това отношение 25 държави от ЕС са увеличили показателите си в областта на иновациите за този период. Най-резултатни са били Литва, Гърция, Латвия, Малта, Обединеното кралство, Естония и Нидерландия. Най-много са занижили показателите си Румъния и Словения.
На световно равнище ЕС вече надминава САЩ. ЕС запазва преднината си пред Бразилия, Индия, Русия и Южна Африка. Китай обаче го догонва като показателите му говорят за три пъти по-бърз растеж на иновациите от този в ЕС. Япония и Южна Корея увеличават дистанцията спрямо ЕС.
Докладът на ЕК представя сравнителна оценка на резултатите на системите за иновации в 238 региона от 23 държави от ЕС, като Естония, Кипър, Латвия, Люксембург и Малта са включени в доклада по държави. Докладът по региони включва освен това и региони на Норвегия, Сърбия и Швейцария.
През последните десетилетия около две трети от икономическия растеж в Европа се дължи на иновациите. Всяко евро, инвестирано от европейската програма за изследвания и иновации Horizon Europe, може потенциално да генерира възвръщаемост до 11 евро от БВП в продължение на 25 години.
Според очакванията инвестициите в научни изследвания и иновации ще способстват за създаването на до 100 000 нови работни места в областта на научните изследвания и иновационните дейности между 2021 г. и 2027 г.
Данните от сравнителните доклади за иновациите в ЕС и неговите региони помагат на държавите членки, регионите и ЕС като цяло да оценят в кои области се справят добре и в кои е нужно да преразгледат политиките си и да окажат по-силна подкрепа на новаторството.
