На фона на тоталното заличаване на биопроизводителите от небосклона на родната икономика, което се случва през последната година, при днешната среща с производители в Плевен заместник-министърът на земеделието Лозана Василева подчертала, че „зелената архитектура“ ще бъде във фокуса на дискусиите на Съвета на министрите на земеделието в ЕС през април.
Българските фермери живо се интересуват какви екологични изисквания трябва да покриват след 2020 г., но за родната администрация всичко е въпрос на някакви странични наблюдения на работата в Брюксел, без да е ясно точно какви екологични норми ще се спазват на ниво българско земеделие.
Според предложението на Европейската комисия за новата Обща селскостопанска политика „Зелената архитектура“ е наборът от екологични изисквания, които фермерите трябва да следват. Друг важен момент са екосхемите, които държавите членки трябва да създадат в директните плащания. Те трябва да отразят националните особености на всяка страна. Предвидено е тези екосхеми да бъдат доброволни за земеделските стопани.
На срещата Василева е разяснила важността на въпроса, тъй като 30% от средствата по развитие на селските райони (РСР) са обвързани с еко и климат плащания.
На срещата със земеделските стопани беше представена информация за държавните помощи в земеделието за 2019 г.
В разяснителната кампания екипът на Министерството на земеделието, храните и горите представи темите за Схеми за директни плащания, Държавни помощи, Национална програма по пчеларство за периода 2020 – 2022 г., проведени проверки в животновъдни обекти, въпроси с биопроизводството и белите петна.
Тази година предстои заснемането на територията в област Плевен за нуждите на Системата за идентификация на земеделските парцели.
Към момента са направени 43 720 кв. км самолетни и сателитни снимки за актуализацията на Цифровата ортофотокарта или около 40% от територията на страната.
