Само когато фонд „Земеделие“ започне да използва електронната си връзка с Националната агенция по приходите НАП за пряка проверка на данъчната декларация на всеки фермер, заявил искане за субсидия, едва тогава реалните земеделски производители ще бъдат отсети от всички неактивни фермери, неправомерно ползващи европейски субсидии. Това предложение нееднократно е било предлагано от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) като модел за изсветляване на всеки фермер, кооперация или фирма, които получат субсидии от европейските фондове. До този момент обаче идеята на бизнеса не фигурира в нито един нормативен документ, свързан с европейското и национално подпомагане, заяви за Синор.БГ зърнопроизводителят от Пазарджишко Ангел Вукодинов.
Повод за този разговор е дискусията за бъдещата ОСП, която се провежда на 11 и 12 март в рамките на Петата конференция на земеделските камари от региона „Три морета“ (Централна и Източна Европа), организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите в София.
На срещата представители на земеделските камари от Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия подробно разясниха позициите на техните фермери по Общата селскостопанска политика след 2020 г., от която зависи бъдещето на селското стопанство в Европейския съюз.
И всички те наблегнаха на необходимостта през следващия програмен период понятието активен фермер да не се прилага формално и това да бъде в основата на административната дейност и контрола върху сектора. В тази връзка представителят на чешката земеделска камара посочи, че основен приоритет в работата на сектора ще бъде подкрепата за активните фермери, явно защото там администрацията не работи за създаване на неактивните фермери, както се случва у нас. Представителят на чешката камара е категоричен, че е налице необходимост от дълбока промяна в отношението към фермерите, които са и сред едни от най-големите данъкоплатци в своите държави. „Само чрез силна подкрепа на реалните фермери би могло да се осъществи пълноценно усвояване на еврофондовете, особено в новата ситуация на намалено европейско след БРЕКЗИТ“, посочи чешкият представител. И добави колко важно е държавите от Източна и Централна Европа да постигнат търсеното изравняване (конвергенция) на помощите със старите държави-членки, проблем, който е в основата на несъгласията при обсъждането на бъдещата ОСП. Чешките фермери са и за активно подпомагане на доходите на земеделските стопани, което би тярбвало да се прокара с новата селскостопанска политика.
Българските земеделски производители нееднократно са се противопоставяли срещу липсата на контрол при разходването на евросредствата, особено при преходните национални помощи, където поне половината от бюджета отиват във фиктивни структури, създадени за източване на средствата.
Представителните браншови организации на картофопроизводители и биопроизводители също водят битки срещу фалшивите структури, компрометиращи законно действащите стопанства. Големият проблем е, че докато в останалите европейски държави подобни сигнали, подадени от страна на браншовите организации, веднага се проверяват от съответните контролни органи, за българската администрация подобни проблеми не съществуват. И всичко потъва в небитието.
Другият сериозен проблем, около който фермерите от Централна и Източна Европа се обединяват, е свързан с таваните на директните плащания, срещу които те протестират.
„Ако е трябвало да се поставят подобни тавани, това е трябвало да стане преди десетилетия, когато конюнктурата в селските райони беше различна от сегашната“, коментираха фермери пред Синор.БГ. Именно сега, когато българските села са силно обезлюдени и единствените ефективни стопанства са тези с размер на площите над 5-10 хиляди декара, трудно би могло да се поставят тавани на плащанията, защото те ще доведат до раздробяване на фермите. А е до болка известно, че българското земеделие се крепи основно на интензивните стопанства, които обработват окрупнени земеделски земи. Затова и повечето фермери са категорични, че ако се стигне до раздробяване, това би върнало родните производители в ситуацията преди 2000-та година, когато земите масово пустееха.
Именно затова и стопаните настояват за реални механизми на въздействие, които да надграждат, вместо да унищожават вече постигнатото.
„Българските зърнопроизводители са силно притеснени от неяснотите по отношение на бъдещото законодателство, особено по отношение на прилагането на таваните на плащанията“, посочи и председателят на НАЗ Костадин Костадинов пред форума. За разлика от останалите източноевропейски държави, в които браншовите организации от земеделието имат свои кандидати за евродепутати, които да лобират за техните интереси, на този етап родният агробизнес няма на кого да се опре. И това също е огромен проблем за родния бизнес.
Фермерите са наясно, че докато Великобритания не постигне споразумение с Европейската комисия по излизането на кралството от ЕС (късно снощи беше отбелязан пробив в преговорите между премиера Тереза Мей и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер), едва ли Европейският парламент ще приключи работата по законодателството за бъдещата ОСП. Засега всички индикации сочат, че следващият програмен период ще се забави, което означава, че ще има рестарт на дебатите в рамките на следващия парламент.
