Директните плащания на площ в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз насърчават собствениците на земя да не се занимават активно със селско стопанство и въпреки че тази подкрепа в някои случаи има положителни ефекти, като например мотивира фермерите да не продават земята си, този начин на финансиране не насърчава реално земеделието. Ситуацията предизвиква недоволството на истински активните фермери, тъй като неактивните фермери имат малък принос за постигането на националната и европейската продоволствена сигурност. Това се посочва в ново проучване на ЕС, озаглавено „Бъдещето на европейския модел на земеделие“.
Основните изводи от изследването бяха представени пред депутатите в комисията по земеделие на Европейския парламент (COM AGRI), предаде Euractiv.com.
Когато неактивни фермери получават субсидии за своята земеделска земя, цените на парцелите се повишават и стават непосилни дори за хора, които наистина искат да се занимават със земеделие. В резултат се създават условия за спекула с цената на земеделската земя. Така усилията, които се полагат по програмата на ЕС за земеделски субсидии, имат косвено негативен ефект върху селскостопанските общности, според проучването.
Фермите се „топят“ на брой
В същото време броят на фермите в ЕС продължава да намалява с тревожно бързо темпо, според проучването. Така стопанствата са намалели от близо 15 на 10 милиона ферми през изследвания период 2003 г.-2016 г. Това е значителна загуба с 32% и в скоро време не се очаква осезаемо забавяне на тази негативна тенденция. Очаква се още до 2040 г. работа да спрат още 6,4 милиона ферми в ЕС, което означава, че броят на стопанствата ще остане около 3,9 милиона, а това представлява спад с 62% в сравнение с 2016 г.
Най-силна е тревожната тенденция при дребните стопанства до 5 ха, които са намалели с 38% в целия ЕС.
Най-после ще има консултативен съвет за малките ферми
Основната структурна причина за този спад според проучването е свързана с малкия размер и фрагментираността на фермите, които се налага да работят на пазарите, благоприятстващи интензивното производство и едромащабните стопанства. Умерен е спадът в броя на средните стопанства с размери от 5 ха до 19 ха – със 17% и на фермите с размери между 20 ха и 49 ха – с 12%. Същевременно броят на големите ферми над 50 ха се е увеличил със 7% през изследвания период.
„Ясно е, че тежката икономическа криза причини фалити, така че можем да очакваме ново значително намаление в броя на стопанствата по времето на пандемията от COVID-19“, посочи десноцентристкият евродепутат Вероника Вречионова при обсъждането на резултатите от проучването. Известно влияние върху статистиката според евродепутата може да са имали разликите между стандартите за понятието „голяма ферма“ в различните страни в ЕС. Според служителя на Европейската комисия, който представи проучването, средните стопанства са най-уязвими по време на кризата, а по-малките са по-малко икономически зависими. Малките стопанства, обаче, срещат трудности да се възползват от икономиите, които се постигат от мащаба на производството. Те се затрудняват също да инвестират в машини, напояване и автоматизация и да имат достъп до пазари. Това се наблюдава във всички изследвани региони на Европа, включени в проучването.
Отслабваща фермерска сила
Застаряващите активни фермери представляват друг проблем във всички изследвани региони на Европа. Над 31% от стопанствата в ЕС се управляват от хора на възраст над 65 години, докато младите фермери представляват само 6% от европейската земеделска общност. Обновяването на поколенията е основен фокус на реформираната ОСП през периода 2023-2027 г. Въпреки това според евродепутата Елси Катайнен от Renew Europe няма достатъчно интерес от страна на младите хора към професията фермер. „Трябва да дадем тласък на младите хора, трябва да гарантираме, че те са насърчавани да останат в земеделието и да правят иновации“, каза тя и призова за повече гъвкавост, която да бъде предоставена на държавите-членки, за да направят това.
От своя страна крайнодесният евродепутат Жил Лебретон подчерта касъв е икономическият фактор за възпирането на новите фермери. „Знам, че в някои национални стратегически планове няма достатъчно фокус върху това, че трябва да разработим ценови политики“, коментира той и добави, че е необходимо привличането на повече внимание към земеделието като една от привлекателните възможности за работа на пазара на труда.
Лилия Александрова
