Тази красива легенда е широко известна в Югоизточна Азия, която се смята за родина на хибискуса. В нея се разказва за това как човек открил чудесните свойства на цветовете на това растение. Обезсилен от дългия път през джунглата, уморен от пътуването, пътникът се отклонил и поседнал да си почине. Бил гладен и изтощен от жажда. Седнал сред дървета и храсти, той запалил огън. Наливайки в гърнето вода си помечтал, че боговете ще му изпратят храна. Неочаквано някъде отгоре в гърнето паднали няколко червени цвята, насищайки водата с рубинено червен цвят.
Пътникът се осмелил да опита този чай, който изненадващо се оказал много ароматен и вкусен. С всяка нова глътка той получавал енергия и възвърнал чувството си на бодрост. Напускайки джунглата, пътникът събрал от тези прекрасни цветя и ги раздал на хората, които срещал, като им разказвал за невероятните свойства на тази напитка. Не минало много време и новината за чая каркаде се разпространила по целия свят.
Хибискусът е голям род растения – 220, а в някои източници и 300 вида предимно храсти и дървета, които могат да бъдат вечнозелени или листопадни. Срещат се също многогодишни и едногодишни тревисти видове. Независимо че негова родина е Азия, расте свободно в тропичните и субтропични райони на Америка и Африка. На Хавайските острови го смятат за национален символ и го наричат „цвете на красивите жени“, защото хаитянките се закичват с него и го нанизват на гирлянди, с които посрещат туристите. В Индия е задължително да присъства в сватбените венци.
Хибискусът в естествената му среда се цени не само за декоративната му стойност. Младите стъбла, цветове и листа се консумират като зеленчуци и са всепризнати в кулинарията. От тях се прави не само чай, но също вина, сиропи, сладка, желета и салати.
Семената, цветовете, листата и корените се използват в медицината.
От семената на хибискуса се правят красиви накити.
Египетският хибискус се счита за най-добър, но Китай и Тайланд са най- големи производители на чай каркаде. Парчета сух цвят от хибискус сабдарифа са съставна част на повечето плодови чайове. На пазара е известен под различни наименования – „Китайска роза“, „Суданска роза“ (растението няма нищо общо с розата), „Каркаде“ или просто „Чай от хибискус“.
У нас хибискусът се отглежда предимно като стайно декоративно растение, но в южните райони на Черно море и страната се среща в паркове и градини като листопаден храст.
Цветовете на хибискуса са прости или кичести и с много разнообразна окраска – от огнено- и оранжево-червено до различни нюанси на розово, жълто, бяло или пъстро в зависимост от сорта.
Размножава се чрез резници или чрез семена.
Периодът на покой е от ноември до февруари. Когато зимува при температури над 10 градуса, листата се запазват, но при по-ниски падат.
Поливането в периоди на покой се свежда до минимум.
