Хибискусът цъфти цяло лято и цяла есен

Дългият период на цъфтеж едва ли би бил негово особено достойнство, ако цветовете му не бяха така красиви – едри, обагрени в бяло, жълто, синьо-виолетово, розово,. Мнозина чуят ли хибискус, си представят единствено китайската роза в саксията до прозореца. И са прави. Но това е Hibiscus rosa sinensis. За дворната градина подходящият храст е Hibiscus syriacus. Популярен е с името си дървовидна ружа. Впрочем родът хибискус наброява някъде около 300 вида вечнозелени и листопадни дървета и храсти, както и треви, виреещи предимно в Югоизточна Азия.
Освен с прекрасните си големи цветове, хибискусът прави впечатление и с тъмнозелените си гъсто наредени, едро назъбени опадливи листа, достигащи до около 10 см. дължина. На фона на тях разположените поединично цветове изпъкват с цялата си красота. Те се появяват през юни и ги виждаме до края на есента. Много е подходящ за отглеждане като единични храсти или в група по няколко на фона на зелената морава, изглежда добре пред фасадата на къщата или край стени, алеи и пътеки. Не е придирчив към вида на почвата, но е важно тя да е рохка, отцедлива и добере обработена. Обича слънцето, но понася и умереното засенчване. За разлика от много други видове хибискус, дървовидната ружа проявява значителна студоустойчивост – издържа до минус 22 градуса, стига подобен мраз да не е продължителен.
Може да се размножава със семена, но предпочитаният начин е вегетативният – резници и отводи. Младите растения започват да цъфтят на 3-4 годишна възраст. Това е много ранен цъфтеж, като се има предвид завидната продължителност на живота на този храст – стотина години.