Фузариозата, по-известна като сухо гниене по картофите, е една от най-честите причини за намаляване на добивите от този така необходим в градината зеленчук. През миналата година тази болест нападна голяма част от добивите, което според фермери се дължи и на непроверените семена, използвани от някои картофопроизводители. Само да припомним, че под контрола на Българската агенция по безопасност на храните се намират само 40 хиляди декара с картофи, докато пред фонд "Земеделие" са регистрирани 120 хиляди дка, което означава, че останалите семена не са проверени от държавните служби.
Това гъбично заболяване е опасно с това, че се запазва добре в почвата, а при събиране на картофите, се премества и в хранилищата заедно с болните клубени, което усложнява борбата. Заразата се идентифицира лесно – по повърхността на картофите се забелязват хлътнали места, защото във вътрешността се образуват кухини, а остатъците се превръщат в плътна суха маса.
Гъбичките изяждат тъканите и остава само нишестето. Около увредената тъкан се образуват светли „ореоли“, състоящи се от гъбен мицел.
В природата почвените гъбички са санитари – те нападат предимно слабите и нежизнеспособни екземпляри, като не докосват здравите и със силен имунитет растения. В почвата, при благоприятни условия, гъбичката може да прекара в спящ режим 10-на години и когато се появи подходящ обект го напада. Ето защо, най-ефективният начин за профилактика на фузариозата е използването на здрав посадъчен материал.
Разбира се, има фактори, съпътстващи фузариозата, като кисела почва, излишък от азотни торове и свеж оборски тор, висока влажност на почвата при високи температури на въздуха на въздуха. Често картината се допълва от посадъчен материал, който не е устойчив на сухо гниене.
Заболелите от фузариоза храсти се забелязват на по-късен етап – те обикновено изостават в своето развитие, започват да изсъхват, повяхват след силен дъжд и последващо засушаване ( мицелът на гъбичката се издига заедно с влагата по листата и запушва съдовете).
Клубените на болните растения не трябва да се внасят в хранилищата. Заболяването е коварно и с това, че признаците на инфекцията се проявяват 2-3 месеца след това. По болните картофи се образуват сухи, леко вдлъбнати сиво-кафяви петна, а обвивката е набръчкана.
Превантивни мерки
Най-добрата превенция е отглеждането на сортове картофи, които са устойчиви на гъбични заболявания и в частност на фузарийните гъбички, които са два вида – Fusarium sulphureum и Fusarium solani. Често се случва даден сорт да е устойчив на единия вид и да е податлив на другия, което създава сериозен проблем.
Нараняванията, причинени при прибиране на реколтата, представляват инфекциозни огнища за поразяване от патогените. Инфекцията в хранилищата се проявява по различно време и зависи от вида на патогена. Клубени, които са заразени със сухо гниене, са предразположени и към развиване на мокро гниене, което е резултат от вторични нашественици като гъбички и бактерии.
Препоръчителна мярка е неутрализиране на киселата почва, торене с калиеви торове, свеждане до минимум на азотните торове.
Третирането на посадъчния материал с подходящите фунгициди – 1% бордолезов разтвор, Купросат и др.
След изваждане на клубените се препоръчва да се държат на топло и сухо място, като карантинният срок е 2-3 седмици и последваща проверка. Задължително отстраняване на всички наранени при изваждането или от паразити клубени и едва тогава се внасят в хранилището, което трябва да бъде дезинфекцирано.
За дълготрайно съхранение се остават само здрави клубени.
Препоръчва се сеитбените картофи след сортиране да се „озеленят“, като се излагат на слънце за 2-3 седмици. Зелените грудки се съхраняват по-добре, а соланинът, който се образува ги пази и стават по-устойчиви на фузариоза. Може да се направи и преди засаждане.
Борбата с фузариозата е трудна, но не е невъзможна и започва с подготовката на семената за посев и протича поетапно до прибиране на реколтата в хранилищата.
