Първата крачка към здрав разсад е дезинфекцията на семената. Нейната главна цел е профилактика на болестите и вредителите. На повърхността на семената, а даже и под семенната обвивка могат да се съхранят причинители на гъбични заболявания и вредни микроорганизми (бактерии и вируси), яйца или личинки на вредители. За да се избегне заразяване на разсада, преди посев е необходимо да се дезинфекцират.
Обеззаразяването унищожава не само дремещите в семената възбудители на болести, но и защитава от намиращите се в земята. Известно е, че около 80% от болестите се предават чрез семената и растителните остатъци, а 20% – чрез почвата. Трудно могат да се различат болните от здравите семена, но когато има и най-малко съмнение трябва да се прибегне до дезинфекция.
Болести, които се предават чрез семена
краставици – антракноза, бактериоза, ъгловата петнистост, алтернария, краставична мозайка;
домати – бактериален рак, мозаечен вирус, стрик, кафяво гниене; доматена бронзовост;
пипер – кафяво гниене;
патладжан – мозаечен вирус, бронзовост;
цвекло – пероноспороза и фомоза, фалшива брашнеста мана;
зеле – бактериоза, пероноспороза, фамоза, фалшива брашнеста мана, алтернария;
морков –кафяво гниене, сухо гниене (фомоза), бяло гниене, ризоконтия, алтернария, брашнеста мана;
грах – аскохитоза;
фасул – антракноза, бактериоза.
Посочени са само по-често срещаните заболявания, които се пренасят чрез семената, а те са по-многобройни. Болните семена не могат да бъдат разпознати. Можем да разчитаме само на коректността на производителите.
Обеззаразяване на семената
Обработката на семената се осъществява по различен начин – дезинфекцията може да бъде суха и мокра.
Загряването е един от най-старите методи, като най-често семената се загряват на слънце за една едмица. Този метод е надежден за цвекло, ряпа, брюква и всички тиквови култури. Термичното обеззаразяване може да се осъществи и в сушилни за 4-5 часа при температури 40-45 градуса. То ще защити семената на фасула от бактериоза, краставицата от алтернария, а семената за арпаджик от пероноспороза.
За сухо обеззаразяване могат да се използват и фунгициди. Те обикновено се сипват в пакетче с препарат (може и обратно), но с тези препарати трябва да се работи много внимателно, за да се защитят дихателните органи.
При мократа дезинфекция вариантите са много повече. Най-достъпният от тях е потапяне във вода с температура 45-48 градуса за 20 мин и последващо охлаждане в студена вода. Трябва да се следят параметрите точно. Мокрото нагряване позволява да се дезинфекцират семената на зелето от бактериоза, алтернария и фалшива брашнеста мана, моркови – сухо гниене, кафяво гниене, алтернария, краставицата – алтернария и краставична мозайка.
Калиевият перманганат убива причинителите, които се намират в семената и ги прави по-устойчиви на тези, които са в почвата. Използва се в две концентрации – 1-1,5%. Семената на домати, краставици, лук, целина, салата, репички, фасул, грах се обработват в 1% разтвор при температура 20-25 градуса за 25-30 минути. При по-продължителен престой могат да загубят цялата полезна микрофлора. Семената на пипер, патладжан, зеле, моркови, тиквови култури, копър се обработват в 1,5% разтвор за 15 минути. След обработката семената се промиват няколко пъти в чиста вода и се подсушават.
За дезинфекция на семената може да се използва и водороден прекис – 3% разтвор при температура 35-40 градуса за 7-10 мин. Желателно е да се използват неметални съдове.
Използването на биологични препарати – разреден сок от алое, чесън и синапено семе дават също добри резултати при бактериоза.
Иновативните нанотехнологии позволяват не само да се премахнат възбудителите на различни заболявания, но семената стават по-жизненоспособни. Днес големите производители обработват семената със симбиотична микрофлора, която като попадне в почвата заедно със семената образува около тях защитен слой против патогенните бактерии.
Не трябва да се обработват семената, когато те са дражирани, инкрустирани или на опаковката е посочено, че са обеззаразени.
Каквото посеем, това ще пожънем.
