В ръководството за управление на стопанствата през 2019 г., по които ще се извършват кръстосаните проверки, преди да се превеждат субсидиите, са заложени новите изисквания към животновъдите, разписани в ръководството за управление на стопанствата, прието от министерството на земеделието през лятото на миналата година. В края на 2018 г. животновъдите постигнаха нови промени, които ще бъдат отразени в наръчника по директните плащания за 2019 г.
Според указанията от 2018 г. при телетата до 8-седмична възраст е разрешено животните да се разполагат в боксове с перфорирани прегради, които позволяват те да имат визуален и осезаем контакт помежду си. Изискванията за ширината на бокса е да бъде най-малко равна на височината на телето при раменете, измерена в изправено положение. Дължината да е не по-малка от дължината на тялото на телето, измерена от върха на носа до каудалния ръб на седалищния израстък на седалищната кост и умножена по 1,1.
Животните над 8 месечна възраст е забранено да се гледат в боксове. Земеделските стопани трябва да отглеждат телетата на възраст над 8 седмици групово в помещения без препятствия и при средна площ от 1,5 квадратен метър за теле до 150 кг. При тегло от 150 до 220 кг площта е най-малко 1,7 кв. м и над над 220 кг – минимална площ от 1,8 кв. м
Помещенията трябва да са чисти и да се дезинфекцират, като се създадат условия за това, а също е важно да разполагат с обезопасена електрическа инсталация.
Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща скорост на движение на въздуха до 0,3 m/s, а при високи температури – до 0,5 m/s;
Влажността на въздуха трябва да е – 60-80%.
Концентрациите на токсични газове да не надхвърлят следните допустими стойности:
а) въглероден двуокис – 3 600 mg/m3;
б) амоняк – 5,00 mg/ m3;
в) сероводород – не се допуска.
Фермерите всеки ден трябва да проверяват изправността на механичните съоръжения и автоматизираните линии (ако в обекта има такива) и при необходимост незабавно да отстраняват повредите, а при невъзможност, да предприемат мерки за опазване здравето и доброто физическо състояние на телетата чрез използване на алтернативни методи за хранене и поддържане на подходяща жизнена среда до отстраняване на повредата.
Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с подходящо естествено или изкуствено осветление, ако се използва изкуствено осветление, то трябва да функционира за период не по-малък от 8 часа през деня. При проверка на животните да се използва подходящо неподвижно или преносимо осветление.
Поне веднъж на ден трябва да се проверява и здравословното състояние на телетата, които се отглеждат навън и поне два пъти дневно – ако са в затворени помещения.
Постелята в помещенията трябва да е суха и удобна постеля телетата, които са наранени или показват признаци на заболяване и да, да имат пространство за лягане, изправяне и осъществяване на всички физиологични нужди на всяко теле.
Земеделските стопани не трябва да връзват телетата, освен при необходимост за не повече от един час по време на хранене с мляко или заместител на млякото или при ветеринарномедицински манипулации. Използваните въжета не трябва да предизвикват нараняване и връзването да се прави по начин, изключващ риск от задушаване или нараняване; телетата се връзват така, че да могат да лягат и изправят и осъществяват всички свои физиологични и етологични нужди.
Изпражненията, урината, неизядената или разсипаната храна се почистват толкова често, колкото е необходимо, за да се избегне събирането на мухи и гризачи и за намаляване на миризмата.
Земеделските стопани трябва да осигуряват на телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва:
- достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4,5 mmol/l;
- на всяко теле на възраст над 2 седмици се осигурява минимално количество сух фураж, съдържащ смилаеми влакнини, като количеството на влакнините се повишава от 50 до 250 g дневно за телета на възраст от 8 до 20 седмици;
- на телетата не се слагат намордници.
Телетата на възраст над 8 седмици трябва да се хранят поне два пъти дневно, захранването на малките до 15-дневна възраст става с говежда коластра в първите часове след раждането им, но не по-късно от шестия час.
Хуманно отношение при отглеждане на свине
В помещенията, където се отглеждат свине за развъждане или за угояване, трябва да има достатъчно място животните да лягат и стават без затруднение , а при групово отглеждане на подрастващи прасета и прасета за угояване на всяко от тях да е осигурена свободна подова площ най-малко:
- 0,15 кв.м – за прасета с тегло до 10 кг;
- 0,20 кв.м – за прасета с тегло от 10 до 20 кг;
- 0,30 кв.м – за прасета са тегло от 20 до 30 кг;
- 0,40 кв.м – за прасета с тегло от 30 до 50 кг;
- 0,55 кв.м – за прасета с тегло от 50 до 85 кг;
- 0,65 кв.м – за прасета с тегло от 85 до 110 кг;
- 1 кв.м – за прасета с тегло над 110 кг.
За всяка женска свиня след първо заплождане и за всяка бременна свиня майка, когато се отглеждат в отделни групи от 6 до 40 животни, свободната подова площ трябва да бъде най-малко 1,64 кв.м за женска свиня след първо заплождане и 2,25 кв.м – за свиня майка. Когато животните се отглеждат в групи:
- до 6 животни – 1,80 кв.м за женска свиня след първо заплождане и 2,48 кв.м за свиня майка;
- над 40 животни – 1,48 кв.м за женска свиня след първо заплождане и 2,03 кв.м за свиня майка.
Свиневъдите трябва да осигурят и следната свободна подова площ за всяка женска свиня след първо заплождане и за всяка бременна свиня майка:
- най-малко 0,95 кв.м от общо 1,64 кв.м подова площ за женска свиня след първо заплождане;
- най-малко 1,3 кв.м от 2.25 кв.м подова площ за свиня майка.
Допуска се да бъдат оставени до 15% дренажни отвори в плътния под.
Ако животните се отглеждат групово в помещения с бетонен решетъчен под, максималната широчина на отворите и минималната широчина на преградките трябва да бъде съответно:
- 11 мм и 50 мм – за бозаещи прасета;
- 14 мм и 50 мм – за подрастващи прасета;
- 18 мм и 80 мм – за прасета за угояване;
- 20 мм и 80 мм – за женски свине след първо заплождане и свине майки.
Фермерите не трябва да използват методи на отглеждане, при които свинете майки и женските свине след първо заплождане се държат вързани.
Свинете майки и женските свине могат да са в групи след първото заплождане през периода от четвъртата седмица след заплождането до една седмица преди очакваното раждане. През седмицата преди очакваното раждане и по време на него свинете могат да се държат в изолирани родилни боксове. В стопанства, в които се отглеждат по-малко от 10 животни от посочените категории се позволява отглеждане в индивидуални боксове, при условие че животните имат възможност да се обръщат.
Разрешено е и груповото отглеждане на свине майки и женски свине след първото заплождане, каото помещението трябва да има дължина най-малко 2,8 м, а в случаите, когато групата е по-малка от 6 животни – най-малко 2,4 м.
Земеделските стопани трябва да осигурят на сухостойните бременни свине и женските свине след първо заплождане, с цел премахване чувството на глад и удовлетворяване на желанието да дъвчат, да се хранят по начин, който дава възможност всяко животно да получи достатъчно количество обемисти, влакнести и високоенергийни храни.
Земеделските стопани следва да спазват изискването, че свинете предназначени за групово отглеждане, които проявяват постоянна агресия, жертвите на агресия, болните или наранените свине по възможност да се отглеждат временно в индивидуални боксове, които позволяват на животното да се обръща без затруднение (с изключение на случаите, в които има изрично предписание от ветеринарен лекар животното да стои неподвижно).
Помещенията, където се отглеждат свине за развъждане или за угояване, трябва да отговарят на минималните зоохигиенни изисквания:
максимално ниво на шум – не повече от 85 децибела, като постоянният или внезапен шум се избягва;
имат осигурено осветление – не по-малко от 40 лукса за не по-малко от 8 часа през деня;
И са конструирани са по начин, който осигурява на животните:
а) достъп до физически и температурно удобно, подходящо дренирано и чисто място за лежане, което позволява всички животни да легнат едновременно;
б) възможност да се изправят нормално да почиват и да се виждат помежду си.
Трябва да се осигурява възможност на животните за постоянен достъп до достатъчно количество слама, сено, дървесина, дървени стърготини, гъбен компост, торф или смес от такива материали при условие, че те не застрашават здравето им.
Трябва да имат подове, които:
а) са равни, сухи и твърди и не позволят подхлъзване;
б) са конструирани и поддържани по начин, изключващ нараняване и страдание на животните;
в) са съобразени с размера и теглото на животните;
г) имат гладка и устойчива на механично почистване и дезинфекция повърхност – при липса на постеля.
Земеделските стопани трябва най-малко веднъж дневно, да хранят животните с фураж, който съответства на тяхната възраст, технологична група и тегло.
Да не се извършват манипулации, които водят до увреждане здравословното състояние на животните, промяна на костната им система или загуба на части от тялото, освен с терапевтична или диагностична цел.
При необходимост ветеринарномедицински специалист извършва:
изпиляване или подрязване до гладка цяла повърхност на третите резци на прасетата до седмия ден след раждането;
скъсяване бивните на нерезите – за предотвратяване наранявания на други животни;
купиране на част от опашката;
кастриране на мъжки свине без разкъсване на тъканите;
поставяне халка на зурлата – когато свинете се отглеждат на открито.
Земеделските стопани, в случаите на отглеждане на нерези, трябва да осигурят:
- боксовете да се конструират по начин, който позволява животните да се обръщат свободно, да се чуват, виждат и подушват помежду си;
- площта на бокса да е най-малко 6 кв.м;
- когато в боксовете се извършва естествено заплождане, те да са без прегради и да имат свободна подова площ най-малко 10 кв.м за всеки нерез.
Всеки ден трябва да се проверява здравословното състояние на свинете майки и женски свине след първо заплождане, особено за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия в групите. Трябва да се третират срещу екто- и ендопаразити, когато е необходимо, да се изкъпват преди настаняването в родилните боксове, седмица преди очакваното раждане на животните да се осигурява достатъчно количество подходящ материал за подготовка на място за раждане, освен ако това е невъзможно поради вида на използваната в стопанството система за отвеждане на отпадъците.
Изисквания има и към фермерите, които гледат бозаещи прасета - боксовете да са с твърд, сух и удобен под за лежане до свинята майка и да имат площ, която позволява на всички прасета да почиват едновременно, покрита с постеля от слама или друг подходящ материал, отбиването да се извършва след 28-ия ден от раждането.
Отбиването може да се извърши и на 21-ия ден, при условие че прасетата бъдат преместени в основно почистени и дезинфекцирани помещения, изолирани от помещенията, в които се отглеждат свинете майки; отбиването може да се извърши и по-рано в случаите, когато обслужващият ветеринарен лекар прецени, че това се налага за опазване на здравето на майката или прасетата.
В случаите на подрастващи прасета и прасета за угояване фермерите са длъжни да проверяват ежедневно здравословното състояние на животните и да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия в групите; да отглеждат прасетата в постоянни групи, сформирани веднага след отбиването, в които по възможност да не се включват нови прасета.
В случаите, когато се налага смесване на прасета от различни групи, това да се прави по възможност една седмица преди или след отбиването им, като им се осигурят условия да се скриват от останалите прасета. За улесняване на смесването на групите по изключение и след преценка на ветеринарен лекар могат да се използват транквиланти;
При наличие на агресия и/или канибализъм между прасетата да провеждат наблюдение за установяване на причините, като се вземе предвид храненето, условията на отглеждане и гъстотата на животните в помещението, да се осигурява на животните достатъчно количество слама, сено, дървесина, дървени стърготини, гъбен компост, торф или смес от такива материали и да се вземат всички необходими мерки за намаляване на агресията и/или канибализма.
При хуманно отглеждане на всякакъв вид животни стопаните са длъжни да осигурят достатъчен брой гледачи, които притежават необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните.
Задължително се осигурява всекидневен контрол върху здравословното състояние на животните с цел недопускане причиняването на излишни страдания;
Да им достатъчно осветление в помещенията – неподвижно или подвижно, включително фенерчета в случаи на спиране на електричеството, което да дава възможност животните да бъдат инспектирани по всяко време;
При болни или наранени животни фермерите незабавно трябва да потърсят помощта на обслужващия ветеринарен специалист. Ако е необходимо, болните и наранените селскостопански животни трябва да се изолират в подходящо помещение със суха и удобна постеля.
От животновъдите се иска и да водят точна документация, в която се вписват проведените ветеринарномедицински лечебни третирания и манипулации; да водят отчет за умрелите животни и да съхраняват всички писмени предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи; да съхраняват документацията не по-малко от 3 години от последното вписване и да я представят на ветеринарномедицинските органи при поискване.
Земеделските стопани трябва за всяко селскостопанско животно да осигурят свобода на движение в съответствие с физиологичните му потребности. При необходимост свободата на движение се ограничава по начин, който не им причинява ненужна болка и страдание. Връзването да се извършва по начин, който не ограничава естествените им движения за задоволяване на физиологичните и етологични потребности.
По отношение на помещенията, съоръженията и оборудването за отглеждане на селскостопански животни трябва те да се изграждат от материали, които не са вредни за животните, разрешени са за целта и позволяват цялостно почистване и дезинфекциране на помещението; а фермерите да се конструират и ги поддържат така, че да нямат вдлъбнатини, дупки, остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят животните;
Да осигуряват подходящо осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване според физиологичните и етологични особености на животните и при спазване на нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума, които не им вредят.
Осветеността на помещенията да се регулира през денонощието според физиологичните и етологичните особености на животните. Когато естествената осветеност на помещението е недостатъчна, да се монтира подходящо изкуствено осветление.
При паша на открито животните трябва да предпазени от евентуално нападение от хищници. Ако пък се гледат на закрито, когато е необходимо за опазване здравето на селскостопанските животни да инсталират в помещенията система за изкуствена вентилация и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система. Управителят на животновъдния обект редовно да проверява изправността на алармената система;
Когато здравето и доброто състояние на животните зависи от функционирането на изкуствена вентилационна система, в помещенията да се изгради подходяща резервна система за осигуряване на необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система.
Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни трябва да:
- дават на селскостопанските животни достатъчно количество пълноценна храна, която да задоволява нуждите им и да ги поддържа в добро здравословно състояние;
- не включват в храната и водата на селскостопанските животни вещества, които са вредни за тях;
- не дават храната и водата на селскостопанските животни по начини, които могат да предизвикат ненужно страдание или нараняване;
- осигурят на селскостопанските животни достъп до храната през определени интервали, съобразени с физиологичните им нужди;
- осигурят на селскостопанските животни постоянен достъп до питейна вода;
- осигурят, че оборудването за хранене и поене на селскостопанските животни е конструирано и разположено по начин, който изключва замърсяване на храната и водата, намалява до минимум агресивната конкуренция при животните и осигурява свободен достъп на всяко животно до хранилките и поилките;
- не се дават на селскостопанските животни вещества, за които не е доказано по безспорен начин, че не са вредни или които могат да предизвикат ненужно страдание, болка или нараняване. Забраната не се прилага при използване на продукти с профилактично и терапевтично действие, предписани от ветеринарен лекар.
На селскостопанските животни не се причинява страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт освен в случаите на диагностично или санитарно клане и др.
Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, не трябва да използват методи за естествено или изкуствено осеменяване и животновъдни практики, които причиняват сериозни страдания, наранявания или трайни увреждания на селскостопанските животни или има вероятност да доведат до тяхната смърт. Земеделските стопани не трябва да отглеждат животни като селскостопански, освен ако техният фенотип и генотип позволяват това да бъде извършвано без вредни последствия за тяхното здраве и благосъстояние.
