Когато засяваме семената, много рядко се замисляме защо някои не поникват, а други много слабо. Причините могат да са различни – стари семена, неправилно съхранение, неправилно засяване, неблагоприятни условия или биологични особености. Когато семената се намират в покой, процесите на жизнена активност протичат съвсем вяло и практически незабележимо. Когато попаднат в благоприятни условия те се активират, започват да поникват и дават живот на нови растения.
Да допуснем, че семената са съхранявани правилно, не е просрочено времето на годност, но семената не поникват. Сблъскваме се с фактора неправилно засяване и по-точно – дълбочина на засяване. Оказва се, че това е една от най-честите причини за проблема.
Какво се получава, когато семената са засети на по-голяма дълбочина от необходимата за поникване и развитие на растенията?
Отговорът не е еднозначен - в тнези случаи семената могат въобще да не поникнат или пък да се покажат минимална част от тях.
Логично възниква въпросът на каква дълбочина трябва да се засяват семената. И тук е важно да се знае - дълбочината, на която семената се поместват в почвата, трябва да бъде 2-2,5 пъти диаметъра на самите семена.
По-голяма част от семената се засяват на дълбочина 1,5-2 см.
Трябва да обръщаме внимание на указанията на опаковките и информацията, която е дадена за дълбочината на засяване на семената.
По-обобщено могат да се направят следните препоръки: малките семена (мак, лук, салата, целина) се засяват на дълбочина 1-2 см; средните (краставици, тиквички, моркови, репички) се засяват на 2-4 см; едри семена (фасул, грах, соя, тиква) на дълбочина 4-5 см.
И още една важна подробност – има семена, които се наричат „светлопокълващи“, защото е възможно единствено под въздействие на пряка слънчева светлина да покълнат и се развият. Това подсказва, че такива семена категорично не трябва да се покриват с почва.
Колкото по-дълбоко в земята са заровени семената, толкова по-малка е вероятността те да поникнат. Семената покълват, но не им достига енергията да се развият и израснат. Такава е природната даденост – всяко семенце носи в себе си енергията за покълване и поникване, а също и за преодоляване на определени препятствия. Тази енергия най-напред трябва да активира метаболитните механизми за възникване на първоначалните корен и стъбло, а след това да им даде тласък за израстване.
Колкото по-малко е семенцето, толова по-малък енергиен заряд носи в себе си, а това обуславя и необходимостта от по-малка дълбочина на засяване.
Колкото по-близо до повърхността се намират семената, толкова по-бързо ще поникнат.
