Зеленото хвърчащо насекомо миризливка, известно още под името вонещица, принадлежи към разред „Полутвърдокрили“ и все по-често напада не само полските култури, но и стайните растения. Възрастните екземпляри притежават жлези, от които се отделя неприятна за човека миризма. Предполага се, че основно тя е предназначена да отблъсква враговете в случай на опасност, но същевременно привлича брачните партньори, като изпълнява ролята и на феромони, защото е близка по състав до тях.
Миризливките могат да бъдат хищници, паразити ( в частност хематофаги) и растителноядни видове. Една част от тях имат смесен тип хранене.
Видове
В овощните и зеленчукови градини се срещат различни видове миризливки, които се отнасят към многочисленото семейство от около 4000 вида.
Дървесната миризливка има зелен цвят и се слива с листата на дърветата, като напада най-често ябълката, прасковата и цитрусовите култури.
Ягодовата миризливка има по-ярка окраска – от тъмно червено до кафяво със зеленикав или кафяф щит. Напада предимно малините, ягодите, френското и цариградското грозде.
Сиво-кафявата миризливка е опасен вредител, който напада зърнените култури.
Кръстоцветната миризливка е с червен или жълт гръб, покрит с черни линии, като напада предимно салати, зеле, репичките и ряпа.
Люцерновата миризливка напада преимуществено люцерната.
Голяма част от тях се приютяват и върху плевелите.
Хищните миризливки могат да допринесат и полза за растенията. Те се справят отлично с личинките и възрастните екземпляри на колорадския бръмбар, някои видове акари и гъсеници.
Нимфите, които се развиват на по-късен етап, обикновено са по-тъмни на цвят от тези, които се развиват през ранните месеци на сезона.
Миризливките с хоботите си дупчат листата на растенията и се пият от соковете им. В резултат на това листата се обезцветяват, свиват се и засъхват. Няколко миризливки не могат да нанесат сериозна вреда на растенията, но при масово разпространение са в състояние да унищожат храсти, дървета и зеленчукови култури. Кората потъмнява и остават сериозни следи там, където насекомото е проникнало с хобота си върху плодовете на райска ябълка, смокиня, домат, а плодовете на ягодовите се свиват и деформират.
Как да се отървем от миризливките
Миризливките са активни от април до октомври. Отглеждат едно поколение, като снасят яйцата си върху листата на растенията на групи от няколко броя. Личинките се появяват след една или две седмици, в зависимост от вида, като в началото се задържат групово, а по-късно се разполагат върху цялото растение. Когато температурите започнат да падат и те търсят по-топло местенце. Тогава се пренасят от градините и парковете в домовете ни и се превръщат в истинска напаст – особено когато популацията е висока.
Химичните средства за борба са от втора група и използването им е нежелателно, особено в домовете ни. Освен това те са резистентни към повечето пестициди. Най-добрият естествен инсектицид, който може да се използва под формата на пудра е диатомитът. Когато влязат в контакт с пудрата миризливките се дехидратират и умират. Може да се наръси директно върху тях или да се създаде своеобразна бариера, за да се ограничи навлизането им. Друг инсектицид, който не е опасен за човека и не уврежда почвата, но е ефикасен срещу миризливките е пиретрума. Той се извлича от красивото градинско цвете пиретрум.
Други инсектицидни средства са отвара от люспите на лук, настойка от лют пипер, синап и чесън. Същото действие има и ментовото масло или отвара от мента. С тези домашни средства могат да се пръскат многократно както стайните, така и градинските растения. Те не убиват миризливките, но ги прогонват.
Превантивните мерки предвиждат почистване на листата и изнасяне навън и редовно разрохкване на почвата.
Растителноядните миризливки не са опасни за човека, но са неприятни и силно досадни. Затова е важно да се вземат навременни и ефикасни мерки.
