Думата „гъба“ най-често събужда приятни асоциации за вкусни блюда. Съществуват обаче и друг вид гъби – паразити, които нападат дърветата и като истински хищници ги унищожават. Силно опасни са и могат бавно и незабележимо да унищожат градината. Какво да правим, когато установим наличието им по дърветата? Защо израстват и как може да се предотврати появата им?
По света са известни повече от 10 хиляди вида паразитни гъби. Хранителна среда за тях може да бъде всяко растение, но настоящ интерес са дърветата. За възможно израстване на паразитите се явява базисно растение-донор, чиято жизнена дейност осигурява храна за гъбите.
Повредена кора на дърветата, открити рани – винаги представляват риск от заразяване с гъбични спори. Те могат да бъдат микропукнатини, които често се образуват при силни студове. Пукнатини могат да се появят и при рязка промяна на температурата, а също и от прегряване ранна пролет. Много и различни други фактори създават рискове за заразяване.
Паразитиращите гъби са опасни и със своята скритост. Малките гъбични спори проникват през увредената цялост на кората, прикрепват се там, образуват гъбички и се срастват с дървото. Гъбичките се разрастват, навлизат надълбоко в дървесината, бавно унищожават структурата и, правейки я гнила и трошлива.
Невъзможно е установяване на заразата в начален стадий, защото мицелът се развива във вътрешността на дървото няколко години. След появяването на паразитната гъба на повърхността значителна част от дървото вече е увредена. Лекуването може само да удължи живота на овощните дървета.
Различните видове паразитни гъби предпочитат и различни собственици. Освен това имат и предпочитания към различни части от дървото. Някои от тях харесват кореновата система, а други ствола и стъблата.
Предотвратяване появата на паразитни гъби по дърветата
Паразитните гъбички представляват реална опасност за всяко дърво и всяка градина. Въпреки това, не трябва незабавно да се прибягва до радикални мерки и да се унищожи дървото при наличие на инфекция. Винаги има възможност да се удължи живота.
За предпочитане е да се предотвратяват заболяванията, вместо да се води борба с тях. Тук решаваща роля има профилактиката. Младите и по-силните дървета са по-малко уязвими. Навременното подхранване, поливане и грижи за овошките – отстраняване на засъхващите и счупени клони, на напуканата и лющеща се кора.
Трябва да се обърне по-специално внимание на разклоненията и на местата на свързване на по-дебелите клони към ствола. Пукнатините по кората и счупените клони е желателно незабавно да се обработят, като се използва 3%-ен бордолезов разтвор.
Под формата на профилактика, след опадане на листата, се пръска с 5%-ен разтвор на железен сулфат.
Мерки при появата на паразитни гъби по дърветата
При появата на гъби е необходимо незабавно да се предприемат мерки. Самото появяване на тялото означава, че е поразена голяма част от дървесината. Здравите и силни дървета могат да преживеят още няколко години. Затова основната задача е да се удължат плодоносните срокове на дърветата, а освен това да се положат всички усилия да се предпазят от заразяване останалите.
Дърветата трябва да се преглеждат не по-късно от месец юни, защото през юли и август спорите започват да узряват. При наличието на гъби е необходимо да се отстранят с остър градински нож, заедно с изгнилата кора, а под тях да се постеле мушама или плътна тъкан, за да не попадне срязаният материал на земята.
Получените рани се зачистват по възможност до здрава дървесина, а отстранените части се събират и изгарят. След щателното почистване може да се прибегне до възстановяване.
Трябва да се обърне внимание на степента и мястото на заразяване. Ако гъбата се появи върху ствола то това дърво може да преживее още три години. В този случай стволът се почиства до основата на заразата, дезинфекцира се с 3%-ен меден сулфат, подсушава се и се запълва с цимент.
Ако гъбите се развият на клони, то те трябва да се изрежат под нивото на появата им. Ако под среза се вижда гнила тъкан, това показва, че заразата е проникнала надолу. По-големите клони се отрязват до ствола. Обичайната схема на лечение е следната: отстраняване на увредената тъкан, дезинфекция с 3%-ен меден сулфат, почистване, подсушаване и замазване с вар. Проблемът е в това, че след известно време варовата замазка започва да се разпада и гъбичното заболяване може да се прояви с още по-голяма сила.
Вместо меден сулфат може да се използва сода бикарбонат: 100 грама сода се разтваря в 8 литра гореща вода, подсушава се и се замазва с варова замазка, като към нея може да се добави и някакъв препарат против вредители.
Могат да се използват и овощарски замазки – Еко-Дерма, Стикал и др., които имат осван защитен и антигъбичен ефект.
Големите срезове и поразени места могат да се защитят с циментова замазка: цимент и пясък в съотношение 1:1.
Ако след проведеното лечение се контролира редовно заразата, то в повечето случаи дърветата могат да плододават още десетина години.
