Преди да се започне резитбата на овощните дървета през пролетта, те трябва да се огледат внимателно, за да се прецени дали са пострадали от измръзване и ако има такова, в каква степен са засегнати различните им части. Обикновено измръзват обрастващата дървесина, по-дебелите клони, кората на стъблата, а от късните пролетни студове - цветовете и завързите. Семковите видове са по-студоустойчиви от костилковите. Студоустойчивостта зависи от възрастта - по-често измръзват фиданките, силнорастящите неплододаващи и плододаващи дървета, както и тези, които се възбуждат бързо към растеж при краткотрайни затопляния в края на зимата или в началото на пролетта (кайсия, праскова, бадем, червена карловска афъзка и др.). Най-чувствителна на студа е сърцевината, след това - водопроводящата дървесина, а камбият е най-студоустойчив. Листните пъпки са по-студоустойчиви от плодните. Измръзналите клони и леторасти се познават, като при оделкване на кората ликото, камбият, а понякога и дървесината им са потъмнели, дори кафяви. Напролет пъпките на тези клонки обикновено не се развиват, така че при тях измръзването се установява веднага. Пъпките встъпват най-рано в зимен покой и най-късно се събуждат и това им помага да издържат понякога по-добре на студовете, отколкото долната част на стъблото. При плодните пъпки се наблюдава и частично измръзване само на плодниците, а околоцветгникът (чашка, венче) се развива нормално. При голям студ измръзват и плодниците. Те се деформират и почерняват. Измръзването на дървесните пъпки проличава още рано напролет, когато се вижда, че част от пъпките е почерняла и не покарва. Около тази част се очертават елипсовидни мъртви петна с жълтеникав цвят, които впоследствие хлътват. Особено често те се проявяват по стъблата на новозасадените дръвчета и причиняват загиването им. При прасковата около измръзналите пъпки се отделя изобилно смола и по-гъсно се образуват тумори. При ниски температури и продължителни студени зими измръзва и кората на дърветата. Повредите са по-големи ако те са изложени на ветрове, при липса на снежна покривка и при оголена и изпъкнала почвена повърхност.
Зимен слънчев пригор се наблюдава по клоните и стъблата. Кората загубва нормалния си цвят, постепенно се вдлъбва и после се напуква надлъжно на ивици. Причината е в ниските температурни промени, силни в ясни слънчеви дни през януари и февруари. Измръзването се наблюдава най-често при тъканите откъм югозападната страна на дърветата, където е най-горещо преди залез и най-силно се чувства изстудяването след това. Загряването на кората е толкова по-силно, колкото по-тъмна е тя, поради което зимният слънчев пригор се среща най-вече при дърветата с тъмна и гладка кора, каквито са сливовите. Повредените сектори на кората изсъхват и проличават най-добре към края на пролетта или през лятото във вид на мразобойни петна. Напуканата кора се отделя от дървесината (отлуп), което се установява по тъпия звук при почукване с чукче. Пукнатините и раните, причинени от измръзване, са много вредни, защото през тях проникват гъби, причиняващи гниене на дървесината. Ето защо винаги трябва да се взимат мерки за предотвратяване на измръзванията и за своевременното лекуване на последствията от тях.
