Смяната на културите в оранжерията и правилното им редуване повишава почвеното плодородие, но това не е достатъчно. Заедно с разсада, а даже и с обувките си внасяме отвън много болести по растенията. Сеитбооборотът и наторяването с угнил оборски тор или компост допринасят за частично решаване на проблема, но пълното възстановяване на почвата изисква комплексен подход. Възстановяването на почвеното плодородие на открито и в оранжерия се осъществява по различен начин.
Ако растенията забавят своето развитие, а кореновата система не може да се развива нормално на дълбочина, това значи, че има някакъв проблем. Какъв може да бъде той? Най-често това се дължи на тежка почва. В нея се задържа прекомерно количество вода, която „задушава“ растенията и пречи на тяхното нормално развитие. Необходимо е да се внесат подобрители на структурата – слама, дървени стърготини, перлит и пясък, които да подобрят дренирането. Това ще осигури достъпа на повече въздух в почвата и респективно към кореновата система на растенията.
Възможно е причините за лошото развитие на културите да се дължат на хранителен глад или повишена киселинност на почвата. Тогава е наложително да се обогати почвата с калциев сулфат или доломитово брашно. Повишената алкалност се неутрализира с добавянето на дървени стърготини или торф. Наред с това могат да се добавят и минерални торове като амониева селитра и калиев сулфат.
Почвата в оранжерията може да страда и от отравяне. Вредните вещества най-често постъпват в качеството на хербициди и пестициди. Използването им води до увеличаване на добивите, но тяхното разграждане по биологичен път е трудно и концентрацията се увеличава многократно по хранителната верига. Опасни компоненти на минерални торове могат да бъдат концентрирани, като например, хлор или сяра. При наторяване с оборски тор се наблюдава натрупване на амоняк. В този случай се прибягва до промиване на почвата или пълната и подмяна. Възможно е да се премине на други начини за подхранване.
Засоляването на почвата е друга причина за намаляване на почвеното плодородие. Когато съдържанието на разтворими соли във вода е от 1-3%, тогава тя се счита за засолена. Най-често почвата се засолява от хлоридите и сулфатите на натрия, калция и магнезия. На открити терени засоляването рядко представлява проблем, защото почистването се извършва по естествен път – чрез дъждовната вода, която не съдържа соли.
Често се наблюдава умора на почвата. Причина за възникването и е засаждането на дадена култура на едно и също място в продължение на години. В дадената ситуация най-доброто решение е смяната и.
Оздравяването и почистването на почвата се провеждат през есента. Ако идеята е да се избегне използването на химически препарати, най добре е да се прибегне до подмяна на почвения слой. Това се извършва, като се отстранят около 25 сантиметра от горния слой и се заменят със смес от хумус, торф и пясък. Процесът е сложен, но си заслужава, защото носи отлични резултати, а плодородният слой се обогатява с полезни микроорганизми.
Могат да се използват биологични или термични методи за оздравяване, но те са далеч по-малко ефективни. При избор на термичен метод главна роля се отдава на въздействието на температурата. В студените и заснежени месеци на лехите в оранжериите се насипва сняг, в резултат на което загиват около 50% от бактериите.
Пропарването на почвата е друг метод за обеззаразяване, при който почвата се нагрява до температури 50, 85 или 100 градуса. Почвата се залива с гореща вода с цел загряването и до 50 градуса, след което съоръжението се затваря за 3-4 дни. Счита се, че пропарването на почвата за 30-40 минути до 100 градуса унищожава всичко, което се намира в нея, но това всичко включва и полезните микроорганизми.
Науката е категорична, че термичните методи не само обеззаразяват почвата, но и предотвратяват частично нейната умора. Наред с това се отблокират някои елементи, които стават лесно усвоими от растенията.
Химичните средства предвиждат използването на хлорна вар или формалин.
