Хумусът е най-активната субстанция на органичното вещество

Органичното вещество не се определя задължително като хумус въпреки, че често е с тенденция използването на двата термина като синоними. То представлява съвкупност от стадиите на въглеродния цикъл, които се противопоставят в минералната фаза. Обикновено неговата роля за физичните и химичните свойства на почвата е второстепенна и косвена. Хумусът представлява онази част от органичното вещество, която е най-активна, от физична и химична гледна точка, влияе, повече или по-малко, директно върху една съществена част на почвената химия и е в тясна връзка с абсорбционната биологична активност на хранителните елементи. Чрез процесите на образуване на чернозем и минерализация, хумусът остава в равновесие с органичното вещество на почвата и, от екологичен аспект, представлява реверсивно отклонение от въглеродния цикъл.

От казаното до тук се предполага, че високото качество на органичното вещество не се придружава непременно от високо съдържание на хумус, със съществено влияние върху химичните свойства на почвата. Действително, един вид почва може да бъде подложен на интензивно натрупване на недекомпонирано органично вещество, поради затруднено образуване на чернозема, или - напротив, да доведе до бързо и интензивно минерализиране, което извлича голяма част от органичното вещество от финалните процеси на образуването на хумуса. Тези тенденции се регулират от борбата за преимущество на множество фактори, между които изпъкват следните:

- климатичните условия, с особено внимание към валежите, температурата и, евентуално, тяхното сезонно развитие;
- оксиредукционният потенциал на почвата;
- биологичната активност и състава на биологичната общност;
- съотношението C/N на недекомпонираното органично вещество.

В миналото се правят опити за количествено остойностяване на тези концепции, чрез изохумичните коефициенти, които поне в теоретичен план, представляват един модел на представяне на баланса на органичното вещество в почвата, но – поради комплексносттта на действащите фактори – правят приложението й трудно, в практичен план, ако не изцяло, то приблизително.