Растенията изискват определени почвени типове

Почвата притежава специфичната особеност да осигурява условията за растежа, развитието и продуктивността на растенията. Това зависи от нейните качества – структура, механичен състав, органични вещества, хумус и др., които определят свойствата и плодородието й.
От структурата на почвата зависят водните, въздушните и топлинни свойства. Най-ценна е зърнестата и зърнесто-троховидната структура, а неблагоприятни са буцестата и буцесто-призматичната.
Механичният (физичен) състав се определя от съотношението на почвените частици с различен размер. Песъчливите почви са рохкави и съдържат до 20 процента глина. Леките почви имат до 30 процента глина. Ако във влажно състояние се опитаме от тях да направим шнур, той се образува трудно и при свиване се разпада лесно. Следно тежките почви (35-40 % глина) лесно образуват шнур, но от него трудно се свива кръгче и то лесно се напуква. Тежките почви (45-60 % глина) са лепкави, шнурът лесно образува кръгче, но по него се наблюдават пукнатини. Много тежките, глинести почви (над 60 % глина) са пластични, лесно образуват кръгче и по него не се появяват пукнатини.
По плътност почвите биват рохкави, когато се копаят леко и острието на ножа влиза на голяма дълбочина с минимално усилие. При слабо уплътнените острието в сухо състояние прониква на 3-4 см с неголямо усилие. Плътните почви се копаят трудно и острието на ножа прониква с усилие на 1-2 см дълбочина. При много плътните почви острието влиза едва на няколко милиметра.
Порьозността е съществено качество. В безструктурните и уплътнени почви порите са капилярни и незначителни, докато при структурните некапилярната порьозност обуславя добрата им водо- и въздухопроницаемост.
В почвите се срещат и други образувания, твърди и меки, наречени конкреции. Те са различни по големина, форма и цвят. Жълтеникаво-кафявите са карбонатите на калция, а черни и ръждиво-черни са окисите на желязото и мангана.
Някои от видимите белези и структурни особености на почвата отразяват много от физичните, химичните и биологичните свойства. Така черният й цвят се дължи главно на разлагащите се органични вещества, които се превръщат в хумус: червеният и жълтият цвят е резултат от железните окиси, а сивият и белият от варовикови, алуминиеви и кварцови материали. Понякога при изсъхване на почвата се отлагат налепи, корички и др., които също са химични съединения – карбонати, хлориди, сулфати и пр.

Растенията изискват определени почвени типове
Почвата, като природно тяло е подложена във времето на непрекъснати промени. В зависимост от релефа, климата, растителността, почвообразуващите материали (скали) и дейността на човека в нашата страна се наблюдават следните най-общи закономерности в разпространението на почвите.

Равнините са заети от черноземи
В равнинните и нискохълмисти части на Дунавската равнина, Добруджа, Варненско и Шуменско основен почвен тип са черноземите. При неерозираните черноземи хумусният тъмно оцветен слой достига 50-60 см. Черноземите са едни от най-плодородните почви, притежават зърнеста структура, добра водопропускливост, благоприятна слабо кисела, неутрална или слабо алкална почвена реакция. Според съдържанието на варовити материали, черноземите биват карбонатни, когато тези материали се намират по целия профил и излужени, когато варовитите материали са отложени в средната и долна част на почвата.
В Южна България и Софийското поле, почвите, които имат близки свойства с черноземите, но с по-високо съдържание на глина (над 60 %) и имат смолисто черен цвят са смолниците.

Сиво-кафявите горски почви са до 800 м
Предпланинските и планинските райони в цялата страна с надморска височина до 700-800 м са заети от сиво-кафяви горски почви. За разлика от черноземите те имат маломощен хумусен хоризонт (пласт) – 30-35 см и по-малко хумус. В районите на сиво-кафявите почви, където има условия за преовлажняване са формирани подзолисти почви. Те имат светъл, песъчлив, разпрашен орен слой и много тежък, плътен, глинест подорен хоризонт, достигащ 2 и повече метра, богат на токсични за корените на растенията железни, манганови и алуминиеви съединения. Сиво-кафявите и подзолистите почви са с ограничено почвено плодородие, имат кисела почвена реакция, слаба водо- и въздухопропускливост. Заради съдържанието на вредни, токсични елементи, нашият народ нарича глинестия подорен хоризонт на тези почви “мъртвица”.

Кафявите горски заемат планинските райони
В планинските райони над 800-900 м надморска височина са разпространени кафявите горски почви. Те са плитки, каменисти, леки, кисели, бедни на усвоими хранителни елемент и с ниско плодородие.
Хумусно-карбонатните почви (рендзини) са образувани върху варовити скали и имат плитък профил (20-50 см). Те са тъмно оцветени, каменисти с високо хумусно съдържание и алкална почвена реакция.
Алувиално-ливадните (наносни) пови заемат заливните и надзаливни речни тераси. Профилът им се състои от хумусен хоризонт с различна дълбочина (мощност) и пластове, формирани от дългогодишната наносна дейност на реките. В зависимост от наносите те са най-разнообразни по структура, механичен състав и плътност. Най-нееднородни са алувиалните почви в горното течение на реките, докато в долните течения те са по-изравнени, по-богати на хумус и по-тежки. Общо взето това са дълбоки почви с благоприятна почвена реакция и високоефективно плодородие.
Делувиалните почви са също наносни и се срещат в подножието на много планински склонове. Строежът им е съставен от пластове, изградени от свлечени материали с почвен произход от оградните слонове. Много често по профила на тези почви се съдържат камъни и чакъл.
В зависимост от качествата си отделните почвени типове имат различна продуктивност, обусловена от специфичните особености на растителните видове. Черноземите и наносните почви са пригодни за отглеждането на почти всички основни култури, градински, цветни и трайни насаждения.
Смолниците, поради много тежкоглинестия си състав не са подходящи за клубеноплоди и кореноплоди.
Сиво-кафявите горски почви са подходящи за ръж, грах, овес, фуражни култури, ягоди, малини, декоративни храсти, цветя, сливи. По-слабо пригодни са за пшеница, ечемик, цвекло, слънчоглед.
Плитките почви трябва да се оставят за естествени ливади и пасища или да се засяват с тревни смески от житни и бобови култури, а също и с подходящи билкови култури.
Кафявите горски почви са подходящи за лен, овес, картофи, малини, касис, цветни култури.

Повените проби доказват необходимостта от хранителни елементи
Независимо от естественото си плодородие, почвите под въздействие на природни и човешки фактори, индустриални и други замърсявания, влошават качествата си и намаляват своята продуктивност. Необходимо е да се вземат почвени проби за комплексно изследване, което гарантира успешно развитие на отглежданите растителни видове. Периодичните проверки са за установяване запасеността с усвоими хранителни елементи, за съдържание на токсични вещества от индустриални въздействия и влошена почвена киселинност.

Как се взима почвена проба
Пробите се вземат със сонда или права лопата от целия орен почвен слой. Съставя се средна проба от минимум 10-15 единични проби (бодове), равномерно разпръснати в изследваната площ. Като правило всеки елемент от релефа (склон, било, равна част) се характеризира с отделни проби. Различията в начина на стопанисване, ерозия, каменистост и други особености също се вземат предвид и от тези участъци се събират отделни проби. Избягват се явно замърсените места, следи от ровещи животни, изкопи, насипи, крайпътни участъци и др. Пробата тежи до 500 г, поставя се в книжен плик от здрава хартия или платнена торбичка. Надписва се точно и се номерира, като за ориентиране се прави скица за разположението на пробите в изследвания участък. Пробите, добре изсушени се предават за анализ в най-близката агрохимическа лаборатория за района. В зависимост от степента на запасеност с макро- и микроелементи се определят начините на торене и количествата на минералните и органични торове.

Вкисляването е нежелателно
От неблагоприятните свойства на почвите най-голям дял заема вкисляването. Освен естественото вкисляване на почвите, обусловено от техния генезис, има и вторично вкисляване, вследствие неправилно торене, от емисиите на заводите и хранилищата за отпадъци. Почвите с токсична киселинност в страната са около 4.5 млн. дка. Регулирането на почвената реакция се постига чрез торене с органични и алкални и неутрални минерални торове, като карбамид, варовоамониева селитра и суперфосфат. Добър ефект се получава и след отводняване на преовлажнените площи.
В случаите на вредна (токсична) киселинност, установена чрез химически анализи, се извършва мелиориране на почвите с варовити материали. Като основни мелиоранти се използват смлени варовици, сатурачна вар, пепелина от варопроизводството. Могат да се използват също пепел от ТЕЦ, циментов прах, мраморно брашно. Материалите трябва да бъдат фино смлени (под 0,25 мм) и сухи ,за да се увеличи контактът им с почвата. Най-добре е варовите материали да се внасят есента с дълбоко закопаване. Варуването се съчетава и с внасянето на органични торове.

Проблемите със замърсените почви
Сериозен проблем представляват замърсените земи. В районите на оловното, цинково и медодобивно производство почвите и водите имат високи концентрации на тежки метали. Химическите заводи и ТЕЦ са източник на серни, азотни окиси, въглеводороди и хлорни йони. С ветровете и киселинните дъждове те се разнасят на десетки километри. Опасно е и предозирането на минералните торове и пестициди. Подпочвените води край животновъдните ферми без необходимите санитарни изисквания също са замърсители.
Очистването на замърсените почви е трудно и продължително. Най-целесъобразно е на такива почви да се отглеждат технически и цветни култури. Засяването на треви намалява вредното действие на тежките метали, тъй като 90 % от тях се натрупват в корените на растенията. Поливането с чисти води разтваря и отмива в дълбочина на почвата съединенията на арсена и флуора. Торенето с високи норми фосфорни торове намалява токсичното действие на оловото, цинка, кадмия, медта и алуминия. Чрез дълбока обработка (риголване) концентрацията на токсичните елементи намалява в повърхностния слой на почвата.
Запознат с качествата на почвите, добрият градинар може да вземе най-правилното решение как да използва и подобрява земите си.