Представителите на птицевъдния бранш са постигнали половинчати решения около задължителните мерки, свързани с неразпространението на птичия грип, по които днес са водили разговори с ръководството на Българската агенция по безопасност на храните. За представители на фермите за гъски и патици (водоплаващи птици) разходите по тези мерки са изключително натоварващи и поставят бизнеса в неизгодна позиция, затова и днес те протестираха мълчаливо пред сградата на агенцията. След срещата с ръководството на БАБХ е решено разговорите със собствениците на обекти за патици и гъски да продължат на 6 ноември, съобщиха представители на бизнеса.
Собствениците на фермите за пилета и кокошки са постигнали някаква договорка с ветеринарните експерти. При днешната среща те са се противопоставили на изискванията птицефермите от областите с огнища на птици грип да не залагат нови птици до средата на следващата година. След днешните разговори с ръководството на агенцията те са постигнали съгласие, така че това изискване да важи само за стопанствата в 3-километровата зона около огнищата, не и за целите области.
В същото време от пресцентъра на БАБХ съобщиха, че изпълнителният директор на ведомството Дамян Илиев е предупредил бизнеса, че „птичият грип причинява икономически загуби за стопаните и за страната като цяло в особено големи размери". Ако срещу заболяването не се прилагат строги мерки обаче, ще се стигне до още по-тежки последствия за цялата индустрия и селското стопанство, е зцаключил директорът на БАБХ.
Мерките включват зеадължителни действия за осигуряване на биосигурност във фермите, по-висока честота на лабораторен контрол за доказване липса на инфекция с вируса и превенция в цялата страна, както и изискването птиците да бъдат транспортирани само след като са предварително лабораторно изследвани за наличие на вируса. „В едни и същи обекти се констатират огнища, в зоните около тях се появяват нови, което означава, че мерките за биосигурност в някои от фермите не са достатъчно ефективни“, посочват още от БАБХ.
„Не всички стопани на ферми изпълняват стриктно мерките за биосигурност и контрол, което доведе до неовладяване на заболяването“, коментира д-р Илиев. Според него "сегашната заповед за борба с инфлуенцата целяла да предпази бизнеса и въпреки че мерките са строги, това е единственият подход за ликвидиране на болестта. БАБХ и представителите на птицевъдната индустрия се обединили около становището, че настоящата заповед за повишен надзор може да претърпи промени, за да се овладее епизоотичната обстановка в страната. Според Илиев обаче „с популизъм епидемии не се борят“.
Високопатогенната Инфлуенца по птиците беше регистрирана през 2016 г. в 21 страни-членки на ЕС, сред които и България. От тогава до момента у нас са изплатени 16 387 853 лв за компенсация за умъртвени птици и ликвидиране на огнища. В момента констатираните огнища със заболяването в България са 22.
