Чуем ли за шафрана, първата асоциация е за скъпо струващата подправка, интересът към която през последните години рязко нарасна – не само заради изключителните лечебни качества на това растение, но и защото като повечето етерични култури то намира широко приложение в козметиката. Точно това е и причината в различни краища на страната немалко фермери да се ориентират към това производство, което като добър заместител на тютюна, е идеалната алтернатива за поминък и в планински, и в равнинни райони.
Една от тези производителки е и Фатме Рамадан от Дулово, която от три години сади шафранов минзухар в близост до града и което е по-важно – привлича и други колеги от околността, така че, обединени в сдружение, вече отглеждат около 20 декара. За Фатме този бизнес бил изключително непознат, но когато решава да се завърне от Инстанбул в България, където е родена, младата жена постъпва като добър бизнесмен. За завършилата счетоводство Рамадан било естествено първо да помисли как ще реализира крайния продукт, затова и проучила възможностите за преработка на шафрановите цветове.
За целта тя първо занесла проби от почвата край Дулово в лаборатория в Истанбул, където получила доказателство, че е подходяща за производството на този вид минзухар. Впоследствие Фатме намира и преработвателно предприятие в Турция, където изсушената в България продукция се преработва в продукти под марката на нейната фирма. Днес Фатме Рамадан заедно със своето семейство предлага основно по интернен различни видове козметики – от сапуни, кремове и балсами до високачествени парфюми, които се търсят не само в България. С други думи, като добър предприемач, тя е разбрала, че ще постигне много по-добра печалба не като изнася шафрана изсушен, а като го преработва, увеличавайки добавената му стойност. Цената на килограм изсушен шафран се движи между 8 и 10 хил. лева, но преработен в продукти, печалбата расте значително.
И още едно предимство на бизнеса – получава сертификат за биологично отглеждане на шафран, което още повече вдига цената на получените продукти. И след като е направила солидни инвестиции в производство на шафран и в неговото сушене, за Фатме е важно да развие бизнеса си по начин, който да й позволи да се разрасне. Именно затова и в бъдеще фермерката от Дулово възнамерява да инвестира в машини за производство на шафранова козметика, така че да стане конкурентна на пазара.
През изминалите години Фатме навлиза бързо с тънкостите за отглеждане на шафрановия минзухар. „За разлика от останалите земеделски култури шафранът не изисква сложни обработки, а се отглежда се изключително лесно“, посочва младата фермерка. Минзухарените полета не се орат, единствената манипулация след засаждане на луковиците е плевенето, което се прави машинно, защото тревата се коси. Има тънкости при брането, но това се учи бързо, посочва Фатме.
Най-голямото предимство е, че привлича и местни стопани, които също започват да отглеждат този минзухар. Първоначално тя сади около 7-8 декара, които сами се разсаждат и днес полетата й се простират върху 12 декара. Първите цветове се появяват месец и половина след засаждане на луковиците, като шафранът цъфти основно през октомври-ноември.
Инвестицията е доста скъпа – за един декар ще са ви необходими между 4 и 5 хиляди лева, ако купите от по-дребните луковици, или 7-8 хил. лв. – ако шафрановите луковици са по-едри. За една година от един декар минзухар се получават 2 декара, тъй като по естествен път луковиците се уедряват. Едва на третата година може да получите и най-голяма реколта от шафрана, посочва Фатме.
Най-тежките процедури са при прибирането на цвета и отделянето на червените близалца на шафрана, което става ръчно. В стопанството на Рамадан основната дейност се поема от 8 жени, назначени на постоянна работа във фирмата. Впоследствие тези близолца се сушат и от тях се приготвят различните продукти. Интересното е, че освен шафрановите близалца, от които се приготвят подправки, кремове и лечебни продукти, от лилавите листа на минзухара може да се приготви локум, мармелад или сок, посочва Фатме Рамадан. Колкото до качествата на шафрана, доказано е, че той лекува и ракови образувания, затова от него се правят лекарства.
Всичките тези предимства правят тази култура икономически перспективна, въпреки че на този етап държавата не дава никакви стимули за неговото отглеждане. Дори създаденото сдружение на производителите от Дулово е инициатива на Фатме и нейните колеги от региона, без да са ползвани дори възможностите на селската програма по мярка 9 за създаване на групи и организации на производителите. Което още веднъж доказва, че бизнес инициативата често е много по-успешна без задължителната помощ от държавата.
Екатерина Стоилова
Материалът е подготвен по време на есенното турне на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България.
