Зимният чесън дава по-добра реколта и е по-устойчив на болести. Проблемът с издребняването му се среща много често. При изваждането му главите се оказват не просто малки, а много мънички. Причините за това са три – израждане, недостиг на хранителни вещества, недостиг на влага, а също и комплексни. Как влияе всяка една от тях и какви мерки можем да предприемем?
Чесънът е дребен, защото се изражда
В качеството на посадъчен материал обикновено използваме скилидки. Изваждаме главите, отделяме няколко за засаждане, наесен разделяме скилидките и ги засаждаме. И така, с всяка изминала година главите се оказват все по-малки и по-малки. А това е неизбежно, защото за съхраняване на сортовите качества е нужно обновяване. Това става, като се използват въздушните луковички, които се образуват след стрелкуването на чесъна.
Отрежете стрелките с луковичките, които са се образували върху тях преди да са достигнали пълно съзряване. Поставете ги вертикално в буркан и ги оставете да дозреят. Когато достигнат „до кондиция“, те сами ще опадат. Въздушните луковички се засждат в същите срокове, в които се засаждат скилидките – от 25 септември до 30 октомври на дълбочина 3-5 см. Схемата на засаждане е 5х5 см. При сухо време е нужно да се полеят, а след това се мулчират с угнил оборски тор или торф с дебелина на слоя около 10-на сантиметра.
На следващата година от тях ще израснат главички с една скилидка. От 1 квадратен метър се получават около 400 броя, които са достатъчни да се засадят 10 квадратни метра чесън. Изваждат се в края на юли и се отбират по-едрите, които се засаждат наесен в същите срокове. Схемата на засаждане е 20х20 см , а дълбочината е 5 см. На третата година вече се получават глави, които са разделени на отделни скилидки и могат да достигнат тегло 100 грама.
За получаване на едър чесън ежегодно са нужни две лехи – едната за въздушните главички, а другата за главичките с една скилидка.
Чесънът е дребен, защото не му достигат хранителни вещества
Чесънът е чувствителен към плодородието на почвата. Подготовката трябва да се извърши най-малко две седмици преди засаждането, а по-добре месец. Внасят се угнил оборски тор, дървени стърготини, дървесна пепел и птичи тор. Разнасят се равномерно и се прекопава на дълбочина една лопата. Такова подхранване е необходимо да се прави всеки сезон. Може да се използва и комбиниран минерален тор, който е обогатен със сяра и магнезий – 3-4 кг за 100 кв м. Изсветляването на листата е сигнал за недостиг на хранителни вещества. Може да се направи допълнително кореново подхранване с комбиниран разтворим тор – 2 супени лъжици на 10 л вода. В началото на формиране на луковиците подхранването с азотен тор се преустановява.
Когато стрелките на стрелкуващия чесън достигнат 10-на см е необходимо да се отстранят, защото в противен случай те ще компрометират добрата реколта. Остават се само на няколко по-силни растения, които ще се използват за размножаване.
Чесънът е дребен, защото не му достига влага
Чесънът се нуждае от поливане по време на три фази от активното си развитие: по време на прорастване на скилидките, усиленото развитие на листата и в началото на образуване на скилидките. При недостиг на влага в тези периоди не се формират едри глави. Поливане по време на съзряване на луковиците не е нужно. За 20-25 дни до прибиране на реколтата поливането се прустановява.
При поливане почвата трябва да се овлажни на дълбочина 30 см.
При отглеждането на летен чесън съществуват идентични проблеми и се постъпва по същия начин, но засаждането се извършва в края на февруари и началото на март
