За развитието си растенията се нуждаят не само от хранителни вещества, но и от микроелементи. Медта е един от най-важните, защото нейната функция е свързана със сложни процеси в растителната клетка – устойчивост на стрес, фотосинтеза, дишане, синтез на белтъчини, въглехидрати и витамини. Тя е отговорна за азотния и фосфорен обмен. Многостранната и биологична активност се обуславя от участието й в състава на редица ензими, а често играе скрита роля, като активира някои от тях, без да е съставна част.
При различните култури дефицитът на мед има различни проявления и чувствителност, а и реакцията на торене с медни торове е различна.
Признаци на меден дефицит и преодоляване
Медта повишава устойчивостта на краставицата срещу болести. Няколко ензима с различни свойства и функции са зависими от медта, включително тези, които участват във фотосинтезата и дишането. Недостигът на мед води до ограничаване на растежа, скъсяване на междувъзлията, малки листа с хлоротични петна. По-късно листата стават мътно зелени до бронзови и краищата им се деформират надолу, а в топлите часове на деня повяхват. Намаляват образуването на цветове и завръзи, а често спират развитието си – остават джуджета. Медният дефицит може да намали добивите при краставицата до 70-80%.
При доматите недостигът на мед забавя растежа на стъблото и потиска развитието на кореновата система. Листата остават по-дребни и недоразвити, придобиват синьо-зелен цвят, развиват хлороза, а краищата на петурата се завиват нагоре. Цветовете и завръзите окапват.
Салатите реагират много силно на недостига на мед – остават малки, хлоротични и с уродлив вид.
Медният дефицит се отразява зле и на някои кореноплодни – предимно моркови и цвекло. Листата им не достигат нормално развитие, повяхват и умират, а кореноплодите остават по-светли и дребни, защото е затормозено развитието им.
Зърнените култури заболяват от хлороза, която е известна под наименованието бяла чума. Листните връхчета побеляват и засъхват, усукват се и се деформират. Тези растения обикновено братят – образуват стъбла без класове, а ако се образуват такива, то те побеляват и в тях няма зърно.
Силно чувствителни са овесът, пшеницата и ечемикът.
По-слаба чувствителност проявяват житните треви, ръжта, картофите, бялото главесто зеле и елдата.
При овощните растения – ябълките, крушите, прасковите, бадемите и др. дефицитът на мед се проявява като суховършие или екзантема. В началото на гладуването симптомите се проявяват като хлороза по младите листа, а впоследствие листата надебеляват и се деформират. Върховете на летораслите се осмоляват, обезлистват и загиват. Намалява цъфтежът и формирането на завръзи, а плодовете остават дребни, деформирани и с твърда структура.
Медта може да се усвоява от растенията както в йонна, така и в хелатна форма. Медният дефицит по-често се появява, когато има проблем с рН, защото растенията не могат да го усвояват, въпреки че е наличен. Недостигът на мед се проявява на органични почви с рН над 6, а също на кисели и излужени почви. Възможна е и медна токсичност, която се наблюдава предимно около медни мини или лозя, продължително третирани с медсъдържащи препарати. По външни признаци наподобява железен дефицит.
Преодоляване на дефицита на мед
Повредите могат да бъдат избегнати чрез внасяне на медсъдържащи торове. Пръскането на растенията с един процентен бордолезов разтвор или други медсъдържащи препарати. По-траен ефект (за 4-5 години) може да се получи при внасяне на 3-4 килограма меден сулфат на декар. Така се преодоляват и някои инфекциозни заболявания.
Друг работещ метод е промиване на почвата с вода с неутрално рН.Така се премахват натрупалите се соли, които затрудняват усвояването на медта и спомагат за възстановяване на необходимите рН нива.
Медта се усвоява най-добре в диапазон на рН 6,0-7,0.
За хидропонно отглеждане усвояването е оптимално при рН 5,5-6,5.
