Високите норми на торене водят до вкисляване на почвата

08-01-2008 г. В резултат от интензивната употреба на физиологично кисели минерални азотни торове се стимулират процесите на вкисляване на почвата. Киселата почвена реакция затруднява усвояването от растенията на много важни за растенията хранителни елементи (калий, калций, магнезий и други). Киселата реакция предизвиква и увеличаването на съдържанието на някои йони (алуминий, манган, мед, желязо и други) до токсични равнища за растенията и подтиска дейността на полезните почвени микроорганизми. За да се избегне вкисляването и други неблагоприятни промени в почвата, нормите на минералните торове и съотношението на хранителните елементи в тях трябва да бъдат балансирани и съобразени със специфичните изисквания на конкретната култура, възрастта и фазата на развитие, климатичните особености на района, използваната агротехника на отглеждане и свойствата на почвата. Скоростта на вкисляване зависи както от буферната способност на почвата, така и от прилаганите торови норми - с повишаването им този ефект се засилва многократно. Фосфорните торове имат буферен ефект, когато се използват комбинирано с азотни и калиеви торове. Ето защо те проявяват по-силен ефект при кисели, в сравнение с ефекта при алкални почви. Употербата на органични торове е изключително важен фактор за подобряването на почвеното плодородие и повишаване на буферната способност на почвата. Те са източник на почти всички хранителни за растенията елементи, които стават достъпни постепенно с течение на времето. Високите норми минерални фосфорни торове също водят до отрицателни последствия. Културните растения усвояват и използват внесения фосфор в почвата много по-бавно от азота и затова фосфорните съединения се поглъщат от почвата и при определени условия образуват трудно разтворими и недостъпни за растенията съединения с желязото, алуминия и калция. Изключително пагубен ефект може да има внасянето на големи норми фосфорни торове на карбонатни (варовити) почви - намалява се количеството на подвижните форми на желязото, мангана, алуминия, калция и други хранителни елементи, водещо до намаляване добивите от културните растения, влошаване качеството на продукцията. Използването на високи количества калиеви торове причинява понижаване съдържанието на калций, магнезий и натрий в почвата. За да се избегне замърсяването на почвите, продукцията и водите с остатъци от минерални торове, е необходимо нормите им да са съобразени с нуждите на растенията и свойствата на почвите. Внасянето на торовете трябва да се извършва в оптималните за съответната култура срокове или фази на развитие, което е особено важно при азотните торове - те трябва да се внасят като подхранване през вегетацията, за да бъдат усвоени бързо от корените, а не измити в по-дълбоките почвени слоеве. Съединенията във фосфорните и калиевите торове са по-слабо подвижни и затова е необходимо чрез подходяща почвообработка те да се внасят на по-голяма дълбочина - там, където е разположена основната част от кореновата система. Минералното торене трябва да е балансирано - с азот, фосфор, калий и микроелементи, направено в оптималните за съответната култура норми и срокове с цел по-пълно оползотворяване на хранителните вещества, водещо до получаването на повече и по-висококачествена продукция, без риск от замърсяване на околната среда и опасност за здравето на хората и животните.