В края на юли Центърът за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите стана инициатор на първата в страната научно-практическа конференция на тема: „Безопасност и екологичност на опаковките, предназначени да влизат в контакт с храни“. Пред широка аудитория от производители и преработватели на храни представители на научната общност, професионалните и браншови дружества и държавната администрация представиха различни аспекти от проблема с използването на пластмасите в съвременните производства. С любезното съдействие на списание „Ветеринарна сбирка“ Синор.БГ представя част от дискусиите, свързани с проблема отпадъци от пластмаса и тяхното въздействие върху човешкия организъм.
Всяка година само държавите от Европейския съюз „произвеждат“ 25 милиона тона пластмасови отпадъци. Като добавим и факта, че времето за разпадането им е повече от 500 години, това се превръща в един от най-сериозните глобални заплахи за човечеството.
Основната функция на всички материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни, е да не допускат пренасянето на вещества от околната среда, които могат да застрашат здравето на хората, като едновременно и да не предизвикват промени и влошаване на качеството на храната.
На този фон делът на хартията, метала, стъклото и дървото е твърде незначителен в сравнение с почти повсеместното използване на пластмасата.
Във връзка с това в началото на 2018 г. Европейската комисия изготви първата си стратегия за полимерните опаковки. Тя има за цел да защитава околната среда от замърсяване с пластмаси, като едновременно насърчава иновациите в производството им.
Доктор инж. Снежана Тодорова от Центъра за оценка на риска по хранителната верига представи презентацията си на тема: „Основни проблеми при безопасността и екологичността на опаковките, предназначени да влизат в контакт с храни“.
Материалите, които влизат в контакт с храни, трябва да са с такива качества, че при употребата им не се отделят в храната опасни количества вещества, застрашаващи здравето на хората, както и не променят външния вид, мирис, вкус и състав.
Научни изследвания показват, че високата температура влияе върху миграцията вредни вещества от опаковките към продукта. Затова се препоръчва да се чете внимателно етикета на опаковката дали може да бъде нагрявана, каква е допустимата температура и за колко време. Специалистите съветват да се избягва използването на микровълнова печка за претопляне на шишета за хранене на малки деца. Не мийте с абразивни препарати пластмасовите съдове, за да избегнете отделянето на вредни вещества при нарушаване на структурата им.
Едно проучване във Франция на капсулите за най-популярните кафе машини е установило, че средните нива на всички химически замърсители като кобалт, хром, калай, никел, мед, цинк и акриламид са били по-високи при напитката, направена от капсула, отколкото в традиционно приготвеното кафе. Тези стойности обаче не носят здравен риск за потребителите.
За каните с филтри за пречистване на вода, които все по-често се използват в бита, също има някои препоръки. Редовно да почиства е да се подменя филтърът на каната. Най-добре да се държи водата в хладилник, като се препоръчва да се консумира в рамките на 24 часа от пречистването й. Да се обърне внимание на препоръките на производителите за срока на ефективност на каните.
При бутилираните води за съжаление също има примери, при които могат да се открият фталати в течността, мигрирали от капачките, за направата на които се използват определен вид смоли. Затова изследователите препоръчват няколко прости правила.
Съхранявайте бутилките с вода при стайна температура, като избягвайте излагането им на пряка слънчева светлина. Когато на етикета на бутилката има знак за еднократна употреба, не е желателно да се използва отново. При възможност по-добре е да прехвърлите водата в стъклени шишета.
Сериозна заплаха за природата представляват и пластмасовите микрочастици – малки фрагменти с размери под 5мм, които се натрупват в световния океан, където се поглъщат от морските обитатели. Така тези невидими замърсители навлизат в хранителната верига. Има проучвания, които доказват присъствието на микрочастици от пластмаса във въздуха, питейната вода и хранителните продукти като сол, мед и др.
Няма задълбочено изследване на въздействието на пластмасовите микрочастици върху човешкото здраве, затова липсва и законодателство, което да ги третира като замърсители на храната.
В първата си стратегия по този проблем Европейската комисия планира всички опаковки, които са на пазара в Съюза, да се рециклират до 2030 г. Рязко трябва да се намали производството на пластмаси за еднократна употреба, за да се ограничи наличието на микрочастици.
Сега 85% от плажното замърсяване се дължи пластмасите, но по-малко от 30 % от натрупаните отпадъци се рециклира.
В стратегията на ЕС е заложен важен стимул производителите да са заинтересовани да опазват околната среда – да направят рециклирането печелившо за бизнеса
Държавите членки ще бъдат задължавани да събират 90% от бутилките за еднократна употреба до 2025 г., като се използва депозитна система. Ще бъде забранено използването на пластмаса в определени продукти, особено когато има алтернативни на достъпни цени. Това ще се отнася за клечките за уши, приборите за хранене, чиниите, сламките и др., които ще се произвеждат от по-екологични и устойчиви материали.
Ще се инвестира в разработването и ще се стимулира широката употреба на биоразградими и дори ядивни опаковки.
Изискванията за управление на отпадъците от опаковки в ЕС се определят с Директива 94/62/ЕС, която е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за управление на отпадъците и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки.
Доцент Валентина Багдасарян от Националния център по обществено здраве и анализи изчерпателно разгърна темата за „Референтните лаборатории в контекста на новия регламент за официален контрол“. Целта на Регламент (EC)625/2017, който влезе в сила на 27.04.2017 г., е да наложи хармонизирана рамка на организирането на официалния контрол и дейности, различни от официалния контрол, по цялата агрохранителна верига Европейската комисия определя референтни лаборатории на ЕС във всички области от веригата и разчита на тяхната експертна помощ.
Със Заповед РД09-941/23.11.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите са определени националните референтни лаборатории на България, като Националната референтна лаборатория за материали, предназначени да влизат в контакт с хранителни продукти е структура на Националния център по обществено здраве и анализи.
Презентацията на инж. Нели Тодорова от Българската агенция по безопасност на храните бе на тема: „Официален контрол на материали и предмети, предназначени за контакт с храни“. За да се гарантира безопасността на материалите, които влизат в контакт с храни, са наложени редица правни изисквания и контролни мерки, залегнали в европейското и националното законодателства.
Регламент (EO) № 1935/2004 осигурява хармонизирана правна рамка на ЕС и определя общите принципи за безопасност и инертност на всички материали, предназначени за контакт с храни.
Най-широко обхватен е Регламент (EС) №10/2011, който е насочен към материалите и предметите от пластмаса. В него са посочени правилата за състава й, съдържа списък на ЕС за веществата, които са разрешени за използване в производството на пластмасови изделия, контактуващи с храни. Той определя и допустимите максимални количества елементи, които мигрират в храната.
Изследването на пробите от материалите и предметите в контакт с храни се извършва от акредитирани лаборатории. Компетентният орган , който контролира целия процес, е Българската агенция по безопасност на храните и тя изготвя всяка година национална програма. В нея са включени законодателните изисквания, резултатите от изследванията в преходни години, установените несъответствия и предприетите мерки, оценка на рисковете, план за инспекция на производствените предприятия и др.
Ефективното прилагане на системата за официален контрол гарантира спазването на европейското и националното законодателство, предпазва потребителите от повеждаща или заблуждаваща информация в етикетите на храните, което може да застраши здравето му, да предотврати хранителни заболявания вследствие на незаконни производствени практики и др.
Жана Величкова от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България разказа за сериозно застъпените екологични тенденции в сектора в презентацията си на тема „Устойчиво развитие – основна цел на индустрията за безалкохолни напитки“. Оказва се, че водещите компании са разработили изключително амбициозни стратегии за растеж, които са стъпили на основата на отговорност и ангажираност към опазване на околната среда и здравето на хората. За постигането на това се инвестира в подкрепа на събирането и рециклирането на всяка бутилка, кен или друга първична опаковка до 2030 г. Ще се използват 50% от рециклираните материали за производството. Допълнително ще бъде намален въглеродният отпечатък. Планира се дизайнът на 100% от опаковките да е такъв, че ти да са рециклируеми, компостируеми или биоразградими.
Друг ключов момент в стратегията на водещите компании в този сектор е да се върви повече към кръгово икономика в производството на безалкохолни напитки у нас – опазване и оптимално използване на водата; енергийна ефективност и включване на възобновяеми източници и чиста енергия; намаляване на въглеродните емисии; увеличаване на оползотворяването опаковките, както и намаляване на използвания материал и др.
(Очаквайте продължение по темата за отговорността на бизнеса във връзка с екоизискванията)
