Здравите и силни растения при краставиците плододават по-продължително. Но често се случва още в началото на август храстите да започнат да съхнат и да прекратят полдодаването. Ако обаче се вземат своевременни мерки, е възможно да се удължи не само животът на краставиците, но и пълноценното им плодоносене.
Затова е нужно да се знаят някои тънкости, които могат да ни помогнат да събираме реколта през септември, а даже и октомври.
1. Да се обират всички плодове, които са завършили своето развитие. Краставиците не бива да се остават да съзряват на храстите, защото това драстично намалява образуването на нови завръзи и зелена маса, а заедно с това намалява живота на растенията. Краставиците трябва да се събират постоянно.
2. През август, когато температурата на въздуха започва да намалява, корените на краставиците започват да извличат по-малко хранителни вещества от почвата – ако температурата се понижи само с 1 градус, абсобционният капацитет се понижава с цели 15%. Много правилно е, щом намалява физиологичната активност на кореновата система, да се занижи кореновото подхранване два, а даже и три пъти. За сметка на това трябва да се активира листното подхранване на растенията, като се използват комплексни торове.
Подходящи за листно подхранване са: Биопопон, Кристалон, Хортигроу, Панамин Агро и др.
3. Ако почвата под растенията е силно уплътнена, трябва да се направи повърхностно разрохкване, но много внимателно, за да не се наранят корените, които са много повърхностни. След това е необходимо да се покрие с торф, стърготини, хумус или друг мулчиращ слой, който ще предпазва корените от нощното захлаждане, а заедно с това ще продължава да ги защитава от прегряване.
4. Разликите в дневните и нощните температури, а заедно с това и росата, която се появява при дъждовно лято, допринасят за бързо развитие на болести. Когато растенията се разболеят, това значително съкращава живота им, така че е много важно да се предприемат превантивни защитни мерки.
5. Независимо от приближаването на есента, необходимо е да се стимулира развитието на нови издънки, листа и завръзи. Трябва да продължи отстраняването на всички пожълтели листа, както и на тези, които се намират под плодоносната зона на растенията, които нямат нужда от тях, но отнемат хранителни вещества.
6. Ако за плододаването на краставиците са необходими опрашители – трябва да се помисли за привличането на такива. Това става чрез опръскване на растенията с меден или захарен разтвор ( 50-100 гр захар на литър вода), като процедурата е повтаря през 3-4 дни. Благоприятно е и засаждането в близост или между редовете на подходящи растения – магданоз, латинка, градинска мента, хризантема, фацелия и др.
7. Когато е възможно, може да се използва полиетиленово фолио, което ще предпази краставиците от дъждовете и неблагоприятните условия и значително ще удължи живота им.
8. Ефективно подмладяване на храстите. Това се постига, като основата на храста се изтегля, полага се на земята и се покрива с влажна пръст. Новите корени, които се появяват бързо, започват активно да подхранват растенията и да стимулират израстването на нова листна маса, ускоряват фотосинтезата, а заедно с това и реколтата.
9. Много ефективно е и поетапното засаждане на краставиците. Когато няма достатъчно място, между старите растения се садят нови, които ще започнат да плододават много по-късно. Освен това и различните сортове имат различни срокове и продължителност на плододаване, които трябва да бъдат съобразени. Партенокарпните, самоопрашващи се хибриди са за предпочитане за по-късно отглеждане на краставици, защото не се нуждаят от опрашители.
