Високи, постоянни и качествени добиви от пчелните семейства могат да бъдат осигурени само при наличието на цъфтящи растения през вегетационния сезон. Тогава за пчелите има достатъчно паша и съответно постоянен медобер.
През активния сезон пчелите облитат диворастящи видове в горите, ливадите и насажденията. Пчелната паша от дивите видове не е достатъчна. Насочването на пчелите към специални посеви или насаждения също не е окончателно решение. Интензификацията на производството става при наличието на поетапно цъфтяща растителност. Разнообразяването на видовете и увеличаването на площите на селскостопанските култури, които са медоносни, е начален етап при създаването на своеобразен цветно-нектарен конвейр. Стремежът на стопаните е да изчезнат периодите без паша или поне тяхната продължителност да бъде скъсена.
Разширяването на хранителната база за пчелите е възможна чрез засяването на бобово-фацелиеви, бобово-синапови, царевично-фацелиеви, царевично-комунигови и други фуражни смески. При това в младо състояние фацелията е годна и за животните. При окосяване на фацелията във фаза бутонизация окосената маса е годна като зелена храна, изсушена като сено или силажирана с други растения, които са богати на захар (царевица, слънчоглед, фуражна ръж).
От спящите пъпки по стъблата на фацелията, останали след коситбата, се развиват 2 – 3 нови стъбла, които цъфтят след около 20 дни при липса на косене. Това дава възможност при поетапно засяване на фацелия през февруари, март, април и май в зависимост от почвено-климатичните условия пчелната паша да бъде осигурена през август, а при поливни условия и по-късно.
Поетапното засяване на слънчоглед също влиза в схемата за осигуряване на цветния конвейр. Слънчогледът е подходящ и като втора култура самостоятелно или в смесен посев с царевица. Така за пчелите ще има паша през втората половина на август, септември, а при подходящи метеорологични условия и началото на октомври.
Семепроизводствените участъци от еспарзета, детелина, люцерна и др. допринасят съществено за подобряването на пчелната паша. Разширяването на площите с посочените видове и докарването на пчелните семейства непосредствено до тях осигурява опрашването и събирането на нектар. Без достатъчно пчелно опрашване добивите от семена на посочените видове спадат. Последователното косене на растенията може да осигури пчелната паша до началото на есента.
Горскоплодните видове дива ябълка (киселица), дива череша, дрян и др. подсилват пчелната паша и дават храна за някои горските животни. Това трябва да бъде взето предвид в лесовъдните стопанства.
При озеленяването на населените места предимство може да бъде дадено на медоносната растителност. Подходящи са асклепиасът, канадската златна пръчица и др. Подходящи дървесни видове са бялата акация, софората и др.
Друго мероприятие за подобряване на пчелната паша са: практикуване на подвижно пчеларство. От местата за ранна пролетна паша, където цъфтят леска, минзухар, подбел, синчец и др., кошерите могат да бъдат откарани до акация и липа. После идва ред на ливадите. Блатоприятни са полупланинските и планинските райони. Съществуващата пътна мрежа в страната дава такава възможност.
Доц. д-р Нонка Бакърджиева
