Дъждовното лято тази година докараха маса проблеми за лозовите насаждения, затова е важно да проследим как те се проявяват при различните сортове. Защото независимо от влажното и валежно време някои от сортовете са устойчиви на редица болести. Но пък ако не предприемем превантивни мерки за други, те могат да се проявят в пълна сила.
Червен Бренер (червен огън)
Червеният Бренер е болест, която при наличието на превантивни мерки срещу мана не се появява, защото се повлиява от същите средства за растителна защита. Това е болест, която се причинява от гъбичката Pseudopeziza tracheiphil, презимуваща като мицел в опадалите листа и рано през пролетта от спорите и се появяват първите заразявания. Най-характерното е това, че заразата се разпространява много силно по сортовете, които са устойчиви на мана по лозата, защото там не се води ефикасна борба срещу нея.
Симптомите на болестта се проявяват в появата на едри червени петна, които в периферията имат яркозелен или жълт ореол. С напредване на заразата петната се сливат и целият лист некротира.
Профилактиката включва събиране и изгаряне на окапалите листа и провеждане на основна обработка на почвата през есента.
Химичната борба с червения Бренер се води с контактни медосъдържащи препарати като Шампион и Купроцин или лекуващи системни фунгициди като Алиет флаш и Микал флаш.
Мана
Маната се проявява чрез появата на светлозелени, закръглени, мазни петна, които се виждат ясно срещу светлината. По долната страна се образува бял спорообразуващ налеп. Петната постепенно се разрастват, стават жълто-кафяви и деформират листната петура. Болестта се причинява от гъбичката Plasmopara viticola. Развива се от май до края на есента, а влажното и хладно време благоприятстват нейното развитие.
Борбата се води както при червен Бренер.
Оидиум (брашнеста мана)
Брашнестата мана се разнася по въздуха (аерогенно) и се храктеризира с образуване на белезникав до мръсносив плесенов налеп по гроздето. Напада зелените части на лозата – листа, реси, гроздове и мустаци. Листата изсъхват, но не падат, а леторастите се деформират силно. Високата атмосферна влажност и трайното затопляне са сигурни предпоставки за развитие на болестта. Борбата се води още с поява на първите признаци, но когато плодовете започнат да се пукат се прибягва до високоефективни фунгициди – Топаз, Фалкон, Тилт 250 и др.
Антракноза
Антракнозата е заболяване, което се причинява от Sphaceloma ampelinum – много опасна гъбичка, която напада всички зелени части и зимува като мицел, който може да се запази 5-6 години. По листата се образуват дребни, закръглени, кафяво-черни петна, които постепенно избледняват в средата. Некротираните тъкани опадат и листата придобиват надупчен вид, а листните петури се разкъсват. Болестта се разпространява активно в дъждовно време и температури 25-26 градуса.
За ограничаване на антракнозата се препоръчат зимни пръскания с бордолезов разтвор.
В България няма регистрирани фунгициди за борба с болестта.
Сиво гниене
Сивото гниене (Botrytis cinerea) напада всички зелени части на растенията. Гъбата зимува като склероций и мицел върху мъртвите растителни части и развитието и се благоприятства от влажно и дъждовно време.
По листата се образуват неправилни, сивозелени напетнявания. По повърхността на зърната се появяват воднисти петна, които се разрастват и обхващат целите зърна. При сухо време те се свиват, набръчкват и изсъхват, а при влажно се покриват със спороносен налеп и изгниват. Гъбата атакува много силно гроздето при омекване и прошарване до пълното му узряване.
Предвиждат се 3-4 пръскания с Кабрио, Топсин, Шавит и др., като последното не трябва да бъде по-късно от четири седмици преди беритбата.
