Краставиците са предпочитани от нас заради тяхната уникална свежест и сочност. И не само ние ги харесваме – различни вредители и патогени на болести също нямат нищо против да се наслаждават на този прекрасен зеленчук. Но понякога пируването им е толкова сериозно, че може да не остане нищо. Ето защо е много важно болестта да се разпознае навременно и да се лекува правилно.
Белокрилка
Листата на краставиците най-напред избледняват, а по-късно пожълтяват. Обратната страна на листата става леко лепкава, а понякога се покрива с черен налеп. Когато растенията се разклатят, от тях излитат ято малки насекоми, всяко от които напомня на малък молец с бели крила – диагнозата е белокрилка.
Профилактиката се свежда до внимателно оглеждане на разсада преди засаждане, особено ако е внесен отвън. Подозрителните растения се обработват с някой от следните препрати: Моспилан 20 СП – 0,02%; Актара 25 ВГ – 0,03%; Адмирал 10 ЕК – 0,05%; Конфидор енерджи – 0,08% и др. Нужно е да се оставят под карантина няколко дни, а след това може да се засаждат.
Лечение. При малко количество белокрилки /при отглеждане в оранжерийни условия/ могат да се използват лепящи капани, които се продават в агроаптеките. Можем да си ги приготвим и самостоятелно. Необходими са картон или пластична лента, препоръчително в жълт цвят, които се нарязват на правоъгълници и се прикрепват да висят. Намазват се от двете страни с вазелин или солидол /калциева грес/. Когато капаните не помагат или краставиците се отглеждат на открито, прибягваме до пръскане с посочените вече препарати, но е важно да се спазват карантинните срокове.
Акари
По горната страна на листата се появяват малки светли точки, които започват да растат и листата добиват „мраморна“ окраска. При по-силно увреждане всички части на растенията се покриват с акарен налеп и растенията започват да изсъхват – диагнозата е акари.
Профилактиката предвижда отстраняване на всички растителни остатъци и бурени и дълбока обработка на почвата. Регулярно поливане на растенията.
Лечение. По време на плододаването могат да се използват само биопрепарати, на които специално е указано, че са предназначени за борба с акари – АФИКО и др. Не се допуска използването на химически средства.
Пероноспороза
В началото по листата се появяват малки светли ъгловати петна, които по-късно се покриват отдолу с мръсно сив налеп. Петната постепенно се разрастват и сливат, а листата засъхват. Болестта може да унищожи растенията за няколко дни. Диагнозата е пероноспороза или фалшива брашнеста мана.
Профилактика. Рискът може да бъде сведен до минимум, ако се отглеждат сортове, които са устойчиви на болестта. И още една подробност – при подхранването през цялото лято калият трябва да доминира над азота и фосфора.
Лечение. Лечението се извършва, като в 10 л вода се разтварят 100 гр карбамид, 5 гр борна киселина, 3 гр меден сулфат, 1 гр железен сулфат и 1 гр цинков сулфат и се пръскат растенията. Може да се третират растенията и с Ридомил Голд, Алиет Флаш, Шампион или Корсейт, като се спазват карантинните срокове.
Кубинска мана
При кубинската мана външните прояви могат да бъдат различни. В оранжерийни условия ъгловатите хлоротични петна по долните листа са по-големи и от долната страна са покрити с виолетов гъбен налеп. На открито петната са значително по-малки и налеп се образува само при дъждовно и влажно време – болестта може да се обърка с бактериен пригор. При по-висока влажност петната стават воднисти, а по плодовете се появяват малки язвички с капчици мътна течност. С напредване на болестта петната потъмняват, а листата постепенно започват изсъхват. Плодовете се деформират силно.
Профилактика и лечение. Съвпадат с мерките за борба с пероноспорозата. Може да се използва и колоидна сяра – 80 гр се разтварят в 10 л вода и растенията се обработват през две седмици след появата на първите признаци. Плодовете могат да се прибират на следващия ден.
