На днешното си заседание правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Съществена част от промените е свързана с поетапното преминаване към изцяло електронно възлагане на обществените поръчки в страната. За целта ще бъде изработена централизирана електронна платформа, съобщиха от пресцентъра на МС.
Предвид констатираната разнородна практика по прилагане на закона е предложено прецизиране на нормативната уредба, като се подобрят функциите и сътрудничеството между отговорните органи в тази област.
Централизираната електронна платформа обхваща целия процес на възлагане, като са предвидени разпоредби, които отчитат етапността на нейното въвеждане в експлоатация. Платформата ще е задължителна за използване от всички възложители. Допусната е възможност само централните органи за покупки да използват свои платформи, които трябва да отговарят на регламентираните към тях принципни изисквания за свързаност с националната платформа.
Във връзка с въвеждането на задължителна електронна комуникация се предлага промяна в реда за подписване, публикуване и връчване на електронни документи в хода на възлагане и изпълнение на поръчките, съответно в правилата за съхраняване на информацията. Подробните правила за провеждане на процедурите за обществени поръчки чрез използване на платформата ще бъдат уредени в правилника за прилагане на закона.
Част от процеса на електронизация на обществените поръчки е и електронното разплащане. В тази връзка и в съответствие с изискванията на Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно електронното фактуриране при обществените поръчки е регламентирано задължение на възложителите за приемане и обработване на електронни фактури във връзка с изпълнението на договорите.
По-съществените промени, с които се цели развитие на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, са в следните насоки:
Предлага се повишаване на стойностните прагове в съответствие с новите регламенти на ЕК от декември 2017 г. – средно с около 5 на сто за доставки и стандартни услуги. Предвиденото по-значително увеличение на праговете за строителство и за социални и други специфични услуги цели доближаване до съответните европейски стойности.
С оглед осигуряване на по-голяма прозрачност в процеса на възлагане и изпълнение на поръчките се предлага задължение за възложителите да публикуват на профила на купувача договорите за подизпълнение, а в Регистъра на обществените поръчки – информация за всички допълнителни споразумения към договорите.
Предложено е прецизиране на кръга на лицата, които са задължени да декларират т.нар. лични обстоятелства при участие в поръчки. Той се свежда до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до членовете на неговите на управителни и надзорни органи. Когато в тези органи членуват юридически лица, обстоятелствата се декларират само от физическите лица, които ги представляват по право и по пълномощие. Променени са съответните разпоредби, които уреждат допустимостта на замяна или включване на подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. Предвидена е и санкция за неправомерна замяна на изпълнител или подизпълнител, като се цели постигане на дисциплиниращ ефект спрямо страните по договора.
В законопроекта са предложени промени във функциите на специализирания орган, отговорен за методологията и предварителния контрол върху обществените поръчки – Агенцията по обществени поръчки. Те са свързани главно с осъществявания предварителен контрол и имат за цел да оптимизират вида и обхвата му, както и да прецизират съответните разпоредби, които регламентират неговото осъществяване.
Предлагат се промени, които целят по-ефективно сътрудничеството между АОП и контролните органи в областта на обществените поръчки.
В тази връзка е променена основната задача на действащия Методически съвет, преименуван на Експертен съвет за сътрудничество. Съветът приема насоки по въпроси, свързани с прилагане на разпоредби от закона, които ще имат характер на експертно становище. Целта е да се подпомогне еднаквото разбиране и прилагане на законодателството в областта на обществените поръчки. Независимо че отпада задължителният характер на насоките, контролните органи би следвало да ги съобразяват в своята практика. Предложени са промени в административнонаказателните разпоредби, които включват нови санкции за необхванати към момента нарушения, както и наказание за нарушения, извършени повторно.
Очакваните ефекти от приемането на закона са подобряване на системата на обществените поръчки в страната и оптимизиране работата на държавните институции, което ще доведе до положително въздействие върху процеса на възлагане.
