Как след скъпото земеразделяне останахме без реален поземлен кадастър и с разпокъсани, маломерни земеделски имоти

24-01-2006 г. Необмислени решения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и непрофесионалният екип, реализирал т. нар. земеразделяне, доведоха българското земеделие до катастрофален спад. Благодарение на множество "мероприятия" днес не се знаят живите собственици на върнатата земя (част от наследниците на починалите собственици са в неизвестност - или в чужбина, или в България, но с незнаен адрес). Не се знае също така какво точно се стопанисва - по площ, по култури, при какви граници и даже кои са собствениците на някои от имотите. Това компрометира поземления кадастър. Още в началото на миналия век всяко село е имало емлячен регистър с всички необходими данни, за да се знае кой собственик колко, къде и от каква категория земя притежава. След като се хвърлиха огромни средства за необмислено земеразделяне, днес в новите общински служби "Земеделие и гори" (ОбСЗГ) висят частично неизползваеми планове на землищата с понякога съмнително точни геодезични данни, прашасват списъци на мними собственици (установени са бившите собственици, но адресите и често даже имената на наследниците, т. е. днешните собственици, не са известни). Няма кой да уточни на полето обработваните и необработваните поземлени имоти. Правят се въздушни снимки на землищата, за да се разграничат буренясалите от обработваните ниви, но пък едва ли е лесно да се установи по снимките кой имот на кого принадлежи и най-важното - кой го стопанисва. Знае се, че Европейският съюз раздава значителна част от бюджета си за развитие на земеделието. Парите обаче се раздават при определени условия - трябва да заявиш колко земя работиш. Дали земята е твоя, се установява с нотариален акт. Ако земята е наета под аренда, трябва да се докаже, че собственикът е дал съгласието си за това (т.е. е в официални договорни отношения с наемателя). Налагат се и делби, за да се легитимират отделни собственици а не да фигурира в регистрите съсобствен имот. Чак тогава може да се претендира за заеми, премии, субсидии и др. съблазнителни привилегии, отпускани на земеделските стопани от ЕС. Оказва се обаче, че тези елементарни сведения не всякога се събират и така не са известни нито в общинската администрация, нито пък в ОбСЗГ към общините. Кадастралните данни трябва да са регистрирани според закона за кадастъра и имотния регистър и трябва да се поддържат непрекъснато, което не винаги се прави. У нас още при връщането на земята не са били известни действителните собственици (т. е. наследниците на починалите бивши собственици, които фактически са регистрирани от тогавашните поземлени комисии). Освен това не се поддържат регистрите след смърт на собственика, продажби, замени, арендни взаимоотношения. В резултат настъпва хаос в кадастъра. Преди 100 години, когато не е имало нито компютри, нито общински служби "Земеделие и гори", нито фирми за поддържане на картите с възстановената собственост, писарят и бирникът в кметството все пак са поддържали приличен поземлен кадастър. Какво е положението днес? На всички е ясно, че едрото земеделие е истински рентабилно и осигурява ниска себестойност и прогнозируемост на продукцията. Това значи да се обработват не нивички, а масиви със стотици и хиляди декари. Но за да се признае от ЕС, че стопанинът работи чужда земя, трябва да има документи за споразумение със собственика. Освен това трябва да се положат усилия да се съберат наетите чужди имоти в уедрени участъци с площ стотици и хиляди декари. Следователно трябва да се правят съответни замени на имоти. Част от потенциалните собственици арендодатели обаче са в чужбина или неизвестно къде в България и най-често е невъзможно да се контактува с тях. Мнозина предлагат да се прави комасация, без да знаят какво точно значи това понятие. Не се отчита, че със земеразделянето е правена и някаква комасация. Не се взима предвид и най-важното - даже да се съберат няколко неголеми имота на едно място, защото са собственост на един човек, ако това са общо 30-40-50 дка, те не могат да бъдат самостоятелно обект на едро земеделие. Знае се, че технически и зърнени култури са доходни, когато се отглеждат на достатъчно големи масиви. Лозя и овощни градини също изискват големи пространства. Оранжерии се създават върху по-малки площи, а в някои случаи и стокови зеленчукови градини. Те пък изискват по-сложна организация и сериозни капиталовложения. Разбира се, всеки район е със специфични особености и проблемите му се решават индивидуално. Очевидно има проблеми и са нужни мерки, за да се превъзмогнат проблемите. От в. Фермер