Лозата е овощна култура, която може да се отглежда при различни климатични условия и на различни почви. Повечето проблеми, които възникват при развитието на гроздето, в това число и изресяването, не се влияят от климатичните условия. Причините за това неприятно явление могат да бъдат различни – естествено окапване, биологични нарушения в строежа на цветовете, по-бързо развитие на надземната маса в ущърб на добивите, недостиг на влага и хранителни вещества, сортови особености и др.
Естественото окапване на завръзите
Масовото опадане на завръзите като правило става седмица след завършване на цъфтежа. За този период те са се развили до големина 3-5 сантиметра. Нерядко се наблюдава изхвърляне на цветовете преди формиране на завръзите.
Често окапването на бутоните, завръзите или цветовете няма катастрофално значение за добивите, а по-скоро това е един естествен проблем за регулиране на натоварването, който се осъществява от самото растение.
По-иначе казано, самите лозови растения определят, какво количество завръзи могат да отгледат, без ущърб за тях, а останалите изхвърлят. Затова, този факт, не бива да буди тревога.
Биологични нарушения в строежа на цветовете
Биологичните нарушения при лозята се дължат на различни причини. Най-често това са вирусни инфекции, които водят до нарушения на проводящата система и осуетяват придвижването на хранителните вещества. Това пречи на образуване на цветове и завръзи.
Цветовете имат уродлив вид, а органите им, предназначени за производството на цветен прашец и опрашване на плодниците стават недееспособни. Наблюдава се пълно отсъствие на опрашване и изхвърляне на завръзите.
Лечението на вирусните инфекции е много сложно, а по-често невъзможно. Затова изкореняването е единствената мярка, а засаждането на нови растения на това място е нежелателно, защото вирусите се запазват в почвата до седем години.
Най често срещаните вирусни болести са късовъзлието, листното завиване, набраздяване на дървесината, инфекциозната и неинфекциозна хлороза.
Не съществуват препарати за борба и за да се предотвратят заболяванията е наложителна профилактика и използването на здрав посадъчен материал.
Болести и вредители
Лозовите растения, както всички други, често страдат от вредители и болести. Борбата с вредителите се води с инсектициди, а при болестите - с фунгициди.
Най-често срещани болести са различни видове петнистост, оидиум, брашнеста мана и сиво гниене.
От вредителите най-често се срещат – различни видове акари, лозова листозавивачка, сива педомерка и гроздов молец.
Всяка една болест и неприятел може да предизвика опадане на завръзите на различни етапи, защото отслабват имунитета на растенията и нарушават обмяната на веществата.
Много бързо развитие на надземната маса
Това явление се наблюдава, когато в почвата има прекалено много влага, хранителни вещества и умерена топлина. Тогава предимно младите растения губят сили да развиват вегетативна маса, а теоретически могат да дават плод.
Недостиг на влага в почвата
Недостигът на влага в почвата особено по време на цъфтеж, формиране на завръзите и тяхното развитие е главна причина за опадането им, при това на много значителна част – понякога до 80%. За да се избегне това, лозите трябва да се напояват. По време на цъфтеж не е желателно напояването да се извършва чрез дъждуване.
Липса на хранителни вещества
За отстраняване на тази причина е добре да се знае състава на почвата. Препоръчително е пролетно торене с добре угнил оборски тор преди цъфтеж, пръскане по време на цъфтеж с комплексен тор и торене с калиев сулфат след цъфтеж.
Излишък на хранителни вещества
Наличието на излишни количества азот се отразява негативно на формирането и развитието на завръзите, защото силите са насочени към формирането на вегетативна маса.
Отстраняването на този проблем е много сложно, а понякога невъзможно, защото единствен изход е неутрализиране чрез промиване на почвата или внасяне на необходимите количества фосфорни и калиеви торове.
Сортови особености
Пълно или частично окапване на цветните бутони, цветовете или завръзите се наблюдават при сортовете „Мискет хамбургски“, „Червен мискет“, „Мискет врачански“ и „Ркацители“.
Често се наблюдават малък брой нормално оплодени зърна а останалите са дребни и неоплодени. Явлението се нарича мелирандаж. Наблюдава се при „Царица“, „Болгар“ и „Кардинал“.
Буйният растеж може да причини изгубване на цветните бутони, а растящата реса се превръща в мустак – нарича се източване. Най-често се среща при „Италия“, „Болгар“ и „Шасла доре“.
Студено и влажно, или сухо и топло време
Наблюдава се окапване на цветовете, а по-често на завръзите. Препоръчва се пръскане с разтвор от 1 суп. лъжица урея, 1 суп. лъжица борна киселина 1 суп. лъжица железен сулфат и 1/3 чаена лъжичка лимонена киселина, разтворени в 10 литра вода.
