Формирани като Гюйо, лозите раждат още на третата година

Една от най-рационалните формировки на лозята е Гюйо, която за условията на България се оказа доста подходяща. Тя е лесна за изграждане и поддържане, защото се състои от опростени звена, включващи два елемента - чеп с две очи и плодна пръчка. Формирането се постига за две години, а на третата лозите вече плододават. Предназначението на чепа с две очи е да даде два нови летораста, които се използват следващата година за формиране на плодните звена. Плодната пръчка се използва само за еднократно плододаване, след което се отстранява напълно. За да се избегне влиянието на полярността, характерна за лозата, плодната пръчка се огъва в хоризонтално положение. За тази цел формировката Гюйо изисква наличието на телена конструкция, която се състои поне от два реда тел. Върху тях се привързват зелените филизи, които ще плододават. Най-добрият вариант е опорната конструкция да се състои от три реда тел.

Формировката се изгражда само за две години
През пролетта на втората година, на младите лозички се оставя един чеп с две очи. На него от зимните очи се развиват два летораста. Ако в основата им покарат филизчета от резервните очи, те се премахват. На следващата година, долната пръчка се реже на чеп с две очи, а горната се оставя за плодна пръчка, като се съкращава до размер, равен на разстоянието между лозите в реда или по-точно на 13-15 очи, според силата й. След резитбата тя се огъва и превързва към първия ред тел. След развитието на младите леторасти от двете звена – чеп и плодна пръчка, те се привързват изправени равномерно към втория и третия опорен ред тел.

Същинската резитба започва на третата година
Плододалата плодна пръчка се премахва от основа, а от двете пръчки на чепа се формира новото звено - долната се реже на чеп с две очи, а горната се оставя за плодна пръчка на 13-15 очи. Когато плодните леторасти достигнат до последния ред тел, върховете им се пензират (прекършват) до неговата височина или малко над него. Това е резитбата за плододаване, която се прилага през всички следващи години.

С резервен чеп се избягва риск от оголване
За оптимизиране на плододаването и избягване на оголване от повредени по различни причини пръчки – измръзване, счупване и др., в лозарската практика се практикува формировката подобрен Гюйо, при която вместо един чеп и плодна пръчка се оставят два чепа. Той се изгражда от същите звена, както при единичния - чеп и плодна пръчка. Разликата е, че вместо по един чеп се оставят по два.

През вегетацията зелените леторасти се привързват към опорните телове, а излишните филизи от спящи и резервни пъпки се премахват от основа. Ако се налага те могат да бъдат оставени за заместители на основен летораст, в случай че той е повреден или счупен.