До няколко дни фонд „Земеделие“ се очаква да обяви колко от проектите от първия прием по подмярка 4,2 за преработка на земеделска продукция ще получат финансиране, след като Европейската комисия разреши прехвърляне на средства от напояването (фокус 5А) към преработката (фокус 3А), съобщиха от министерството на земеделието. Четвъртата нотификация вече е одобрена, така че близо 100 милиона лева (49.5 млн. евро) ще бъдат прехвърлени от подмярка 4,3 за инвестиции в хидромелиорации към инвестиционната мярка за мандри, консервни фабрики и месопреработвателни предприятия.
Целта е повече проекти от първия прием, които останаха извън подпомагане и набраха под 55 точки, да получат нужното субсидиране. На 16 май министерството съобщи, че в рамките на месец ще направи съответното ранкиране. Този месец изтича в събота, затова и кандидатите предполагат, че списъкът с одобрените проекти ще бъде обявен на 18 юни, понеделник. По всяка вероятност след съответните проверки евросредствата ще стигнат и за проекти, набрали 42 точки, коментираха кносултанти за Синор.БГ.
Пълният текст на четвъртата промяна на ПРСР е качена на страницата на министерството на земеделието и в нея подробно са представени мотивите за новите промени. Целта е до края на 2018 година България да успее да усвои максимално по-голям ресурс. От междинното изпълнение на ПРСР зависи дали Брюксел няма да намали част от предвидения за страната бюджет до края на 2020 г.
Според данни на фонд „Земеделие“ към 31 декември 2016 г. по 4,2 са сключени общо 177 договора с договорена финансова помощ в размер на 120 263 978 евро. Съответните данни показват, че при договорен приблизително 63 % от програмирания финансов ресурс в рамките на тази подмярка ще бъде постигнат едва 11 % от заложения показател за брой на подпомогнатите операции.
„Предложеното прехвърляне на средства е свързано и с риска от неизпълнение на междинните цели, заложени в рамката за изпълнение на ПРСР“, посочват от агроминистерството. Съгласно указания на Европейската комисия за изпълнение и резерва от ЕЗФРСР за периода 2014-2020 г. от 14 май 2014 г., междинните цели ще се считат за изпълнени тогава, когато два от заложените индикатори са изпълнени на 85 % и един от индикаторите е постигнат на 75 % спрямо заложените стойности. В тази връзка, към 31 декември 2018 г. е необходимо да са на лице най-малко 265 приключени проекта по подмярка 4.2 или най-малко 234 проекта в случай, че останалите два индикатора са достигнали междинните стойности на 85 %.
Предложеното прехвърляне на средства няма да окаже влияние по отношение на приноса на европейския фонд към ПРСР. В резултат на прехвърлянето ще се намали общият размер на публичните разходи по ПРСР с 5 823 529 евро поради факта, че приносътна ЕЗФРСР в рамките на Приоритет 5 възлиза на 75 %, докато в рамките на Приоритет 3 възлиза на 85 %. По този начин общият бюджет на ПРСР за периода 2014-2020 г. ще бъде намален от 2 917 848 203 до 2 912 024 673 евро (от бюджета на мярка 4), се посочва в мотивите.
През 2019 г. ще бъде отворен приемът на проекти за напояване
Във връзка с получените коментари от ЕК българските власти са направили допълнителен анализ на възможностите за инвестиции в напояване до края на 2023. Потенциалните кандидати за подпомагане по подмярка 4.3 са сдруженията за напояване /СН/ и „Напоителни системи“ ЕАД /НС/, като съгласно данните от анализа обемът поливни площи, които могат да бъдат обхванати до 2023 г. е около 35 000 ха, а необходимият бюджет за тези интервенции възлиза на 50,4 млн. евро, при средна инвестиционна стойност на 1 ха от 1 440 евро.
Във връзка с актуализацията на данните се ревизира искането за промяна на ПРСР 2014-2020, като цел за поливни площи се посочва стойност от 35 000 ха, а предвиденият ресурс по подмярка 4.3 е в размер на 50,4 млн. евро /5А/, като остатъчните средства в размер на 49,5 млн. евро ще бъдат пренасочени към преработвателния сектор.
Посочената средна стойност на инвестиционните разходи за 1 ха е в съответствие с данните включени в Стратегията разработена от Световна банка, където е направен анализ на инженерните разходи за 284-те напоителни системи в страната, като са отчетени вариациите в обхвата на отлените речни басейни. Във връзка с поставените въпроси от страна на ЕК българските власти са предприели действия за събиране на информация от двата типа потенциални кандидати по подмярка 4.3, а именно – Сдружения за напояване и Напоителни системи ЕАД. Набирането на информация от двете целеви групи е съобразено с организационната им структура, като при СН е проведено анкетно проучване, а за НС е изискана обобщена информация за дейността и възможностите на дружеството за изпълнение на инвестиционни проекти по подмярка 4.3. При събирането на информация са взети предвид и данните за поливните площи в страната, съгласно които около 90% от площите се покриват от напоителни системи, стопанисвани от „Напоителни системи“ ЕАД, а останалите 10% от сдруженията за напояване.
Времевата рамка, към която българските власти ще се придържат при стартиране прилагането на подмярка 4.3 предвижда провеждане на прием на заявления за подпомагане през 2019 г., като допустими кандидати ще бъдат държавното предприятие и сдруженията за напояване. С цел осигуряване на максимален достъп до средствата и в случай на остатъчен бюджет по проведения прием се планира провеждане на втори прием в рамките на 2019 г. или 2020 г. с цел усвояване на целия финансов ресурс по подмярката.
От предоставените данни се поставя акцент върху обекти, разположени в рамките на шест от клоновете на Напоителни системи, като до 2023 г. те могат да достигнат нива на изпълнение на инвестициите, обхващащи между 20 хил. ха и 21,5 хил. ха поливни площи. Намеренията са държавното предприятие да насочи своя капацитет и възможности да възстанови, реконструира и/или модернизира няколко обекта, с най-голям интерес от поливно земеделие и с най-голям марж при увеличение на поливните площи. Крайната цел на тези интервенции е ограничаване на загубите при доставката на вода и реално постигне поевтиняване на цената на водата за напояване, стимулиране на поливното земеделие и увеличение на поливните площи.
С цел прецизност при посочване на данните по бъдещото прилагане на подмярка 4.3 в рамките на определените клонове и обекти в тях е определена реална цел, която може да бъде достигната до 2023 г. от около 20 хил. ха поливни площи.
Определените в предоставения анализ клонове на държавното предприятие са: Видин, Среден Дунав, Долен Дунав, Марица, Тополница и София, като тези клонове попадат в обхвата на Дунавски, Черноморски и Източно беломорски речен басейн.
В анализа на Световна банка е посочено, че коефициентът на полезно действие КПД на напоителните системи в Дунавски /0,067/ и Черноморски речен басейн /0,041/, е под средното за страната, а КПД на Източно – беломорски речен басейн е 0,44, което е малко над средната за страната стойност /0,395/, което още повече засилва избраният целеви подход на подкрепа, тъй като за тези обекти ще бъде постигнато значително повишение на КПД на системите след изпълнение на инвестициите..
Инвестиционните намерения от страна на НС за модернизация и реконструкция на главна напоителна инфраструктура, която да покрие нуждите на около 20 000 ха поливни площи в следващите години са съобразени с възможностите и прогнозата за финансова стабилност на дружеството, обоснована от изпълнението на бизнес план в следващите години, който включва:
• Контрол на разходите;
• Редовно обслужване на сключените споразумения за разсрочване на задълженията и разширяване на бизнеса;
• Повишаване на събираемостта на вземанията;
• Разширяване на поливните площи;
• Подобряване на предлаганите услуги и разширяване на клиентската мрежа.
