Вертицилийното увяхване е болест с голямо икономическо значение. Тя се проявява както при отглеждане в култивационни съоръжения, така и на открито. Напада доматите, пипера, тиквовите култури, патладжана, бамята и др. Причинители на болестта са гъби, принадлежащи към рода Verticillium. Те проникват в кореновата система чрез незначителни наранявания, като впоследствие проникват в кореновата шийка и стъблото.
Причинителят на заболяването запушва механично проводящата система и я дезинтегрира, като отделя токсини и ензими. Причиняващият агент образува хламидоспори /удебелени стени/ и микросклероции, поради което може да живее дълго време в почвата.
Симптоми на болестта
Външните признаци на болестта започват като локално увяхване на листата, последвано от промяна в окраската. В ранните стадии на заболяването листата повяхват през деня, а нощем се възстановяват. При сухо време листата пожълтяват, изсъхват и опадат, а при влажно – повяхват, некротират и остават да висят върху стъблото. С напредването на болестта се нарушават функциите по снабдяването на растенията с вода и хранителни вещества, обезлистват се и впоследствие изсъхват. В някои случаи растенията изсъхват без да променят цвета си. Плодовете узряват преждевременно, но остават недоразвити, дребни и плътни.
При напречен разрез на стъблото и листата се наблюдава пълен или частичен некротичен пръстен.
Икономическо значение
Вертицилийното увяхване има важно икономическо значение за производството на домати. По-сериозно е при оранжерийното производство поради монокултурното отглеждане и натрупване на инфекции в почвата. При полското производство, поради сеитбообращението, профилактиката се осъществява по-лесно и болестта се развива по-рядко.
Контрол на заболяването
След приключване на вегетацията всички остатъци, включително и корените, трябва да се съберат и да се изнесат от оранжерията или от полето. Растителните остатъци трябва да се унищожават, за да се избегне натрупването на зараза в почвата и нейното увеличаване.
Трябва да се съблюдава ротацията на културите, като не бива да се отглеждат по-рано от три /в някои случаи 4-5 / години на същото място.
В сеитбообращението могат да се включат житни култури, които не са гостоприемни за причинителите на вертицилийното увяхване.
Необходимо е почвената влажност да се подържа в рамките на 82-85% и да не се допуска засушаване.
Обезаразяване на почвата в оранжериите с базамид /60-65 кг/дка/.
Може да се приложи и соларизация /навлажняване и покриване на почвата с фолио/, но в този случай се унищожава само мицелът, а микросклероциите се запазват и по- късно болестта се развива отново.
Внасянето на органичен тор ще се отрази благоприятно на растенията, защото ще обогати почвата с биогенни елементи – въглерод, водород, кислород и азот.
Добри резултати дава и биопрепаратът триходермин, който е предназначен за борба с гъбичните заболявания.
Преди изнасяне на растенията на полето е необходимо да се полее с топсин – 0,07% по 5л на квадратен метър. Процедурата трябва да се повтори при забелязване на прояви на заболяването.
По време на вегетацията е необходимо подхранване на доматите с ниски дози амониев сулфат и 3-4 пъти с фосфорно-калиеви торове, което ще повиши устойчивостта им на болести.
