Учените твърдят, че най-благоприятни условия за високи добиви има тогава, когато междуредията са обработени. Има и лозари, които са убедени, че междуредията трябва да бъдат затревени, като тревата се коси. В такива лозя добивите са значително по-ниски от тези, при които междуредията се обработват. И все пак: струва ли си или не?
Обработка на почвата в лозето се извършва целогодишно:
– основна есенна дълбока оран 20-25 см;
– пролетно-лятна обработка, която включва оран (веднъж или 2 пъти), фрезоване и брануване;
– в поливните лозя обработените междуредия могат да се редуват със засяване на сидерати, които после се зариват в почвата.
Тази класическа обработка на почвата позволява да се получават високи добиви, но същевременно води до загуба на органични вещества в почвата. Това налага един път на 3-5 години (в зависимост от вида на почвата) да се внасят органични торове.
В по-студените области, където се налага загрибане на лозята, то трябва да се извърши по-рано (и преди есенната дълбока оран), защото есенните дъждове могат да осуетят обработката.
Важно! Преди есенната обработка трябва да се внесе органичен тор (един път на 3-5 години) и фосфорно-калиеви торове. Есенната дълбока оран може да се съчетае със загрибането, а във високостъблените лозови насаждения плужната оран може да се замени с обработка с култиватор-разрохвач (на дълбочина до 30 см). Това ще осигури намаляване на разхода на гориво до 40-50% и на почвената ерозия, тъй като почвата не се разпрашава, а остава равна.
Пролетната обработка се извършва веднага щом земята се затопли. Това може да бъде оран, фрезоване или брануване, но целта е да се задържи влагата.
След всеки дъжд или поливане на лозята е желателно да се разрохква повърхностния слой, който образува кора, за да се предотврати изпарението.
Броят на обработките на почвата, извършвани през лятото, зависи от метеорологичните условия и затревяването с бурени. Когато лозята се напояват се налага по-честа обработка. Ако лозето не се окопава и има достатъчно дъждове, извършва се плитка обработка на 5-8 см, която се нарича „сухо напояване“.
При силно затревяване почистването може да се извършва и на ръка, но не трябва да се допуска вкореняване на плевелите. Борбата с тях може да се извършва и с хербициди, но това трябва да се извърши преди развитието на пъпките.
Съвет:
Нежелателна е обработка на силно песъчливи почви. В този случай трябва да се извършва само леко разрохкване, за да се премахнат плевелите.
