На всеки е познат силния, приятен и упоителен аромат на липите, когато цъфтят по улиците, парковете, градините и горите. Мнозина консумират и прекрасния липов мед. Чаят от липовия цвят широко се използва за храна и лекарство.
Известни са около 45 вида липи. У нас растат 4 вида. Отделните видове липи лесно се кръстосват по между си и се създават голям брой хибриди и разновидности.
Едролистна липа /Tilia grandifolia Ehrh./
Представлява дърво високо 30-40 м с широка гъста корона и стъбло с диаметър 1 м. Има мощна коренова система с добре развит централен и странични корени. Цветовете и са бледожълти, събрани по 3-4 в увиснали съцветия. Цъфти през първата половина на юни.
По данни на Петков – Оп. ст. по пчеларство София от един цвят на 30 годишна липа се получава средно 8.3 мг нектар със захарност 47.5%. От 1 дка се получава средно 12.86 кг мед а през отделните години от 10.03 до 15.69 кг. най-благоприятните температури за максимално нектароотделяне са между 18.4 и 25.9°С. Цъфтежът на отделния цвят продължава 2-3 денонощия.
Самостоятелни естествени насаждения у нас няма. Тя расте в смесените широколистни гори, като стига до 1600 м н.в. Чувствителна е на засушаването и дима от промишлените предприятия. Предпочита мекия и по-влажен континентален климат. Поради тези изисквания най-често се среща в долната част на планините и по-топлите влажни дефилета.
Дребнолистна липа /T. parvifolia Ehrh./
Тя е дърво със стъбло високо 20-25 м с гъста, закръглена корона и слабо приповдигнати клони. Има добре развита коренова система. Цветовете са жълтеникавобели, събрани от 3 до 16 увиснали съцветия. Цъфти от средата на юни след цъфтежа на едролистната липа.
По данни на Петков за София от един цвят на 40 годишно дърво се получава средно 4.8 мг нектар със захарност 47.3%. От 1 дка се получава средно 23.6 кг, а през отделните години от 14.8 до 32.5 кг мед.
Самостоятелни насаждения от нея у нас не се срещат. Тя е разпространена в смесените широколистни гори от бук, зимен дъб, шестил, габер, явор, ясен и др. Среща се почти в цялата страна като в планините стига до 1500 м н.в. Тя е невзискателна към климатичните условия, издържа ниските зимни температури, засенчване, чувствителна е към засушаването и дима от промишлените предприятия. Расте на всички видове почви, но най-добре се развива на дълбоките, богати с хранителни вещества и умерено влажна почва. Живее до 500-600 години.
Сребролистна липа /T. argentea Desf./
Това е дърво високо 20-25 м с мощна гъста корона, широкопирамидална до закръглена форма. Има добре развита широкопроникваща коренова система, както и плитко разположени корени от които излизат многобройни буйни издънки и добре укрепва почвата около себе си. Листата отгоре са тъмнозелени, а отдолу сребристобели от дебелия слой звездовидни бели власинки, които и придават този цвят.
Цветовете са розово-жълти събрани по 7-10 в увиснали съцветия. Тя цъфти последна след описаните два вида, към края на юни и началото на юли.
Според Петков за района на София е установено, че един цвят отделя средно 4.8 мг нектар със захарност 28.0%. От 1 дка с 10 годишни дървета се получава средно 4.9 кг мед.
Сребролистната липа е широко разпространена почти в цялата страна като заема долната част на планините. Влиза в състава на смесените широколистни гори, като образува по пространни насаждения. Предпочита по-топъл климат, по-добре огряваните от слънцето места и е по-сухоустойчива от другите видове. Предпочита по-дълбоките и плодородни почви. Нейните цветове излъчват най-силен аромат и най-интензивно оцветяват чая.
Червена липа /T. caucasika Dc./
Тя е средно или високо дърво до 40 м, с право стъбло, широка, кръгла корона и разперени клони. Младите клонки са червеникави. Цветовете са жълти, събрани по 7-8 в увиснали съцветия. У нас се среща в предпланините и планините, като стига до 1000 м н.в. и влиза в състава на широколистните гори. Силно сухоустойчива е. Цъфти през юни-юли. Плодовете имат приятен вкус и се ядат.
Описаните видове цъфтят последователно и цъфтежните им периоди се застъпват. Най-напред цъфти едролистната, след известно време зацъфтява дребнолистната и след нея сребролистната и червената. Чрез застъпване на цъфтежните периоди се получава общо цъфтежен период около 30-40 дни. Това осигурява продължителен и сигурен медосбор – главна паша. Те цъфтят при сравнително благоприятно време. От цветовете пчелите събират много прашец, който има висока хранителност.
Добре е според условията да се засаждат смесено било 4-те вида липи или в един и същи район да има отделни съседни местности засадени с различните видове липи и пчелите да се преместват последователно от един към друг вид според цъфтежа им. Така се създава нектарен конвейр от липи. Но това зависи от района в нашата страна. Там където количеството им е по-малко, те участват в медосбора от друга растителност. На много места заемат по-големи райони и местното население ги нарича „липов дол, липака и др.”.
Старите дървета образуват хралупи в които живеят пчели. Те не бива да се унищожават за да се вземе меда, а да се пазят защото те опрашват горската растителност и се образуват семена за по-нататъшното им разпространение. Това трябва да се впише и в Закона за пчеларството като забрана.
Цветът на меда е бледожълтеникав с много силен липов аромат. Кристализира бавно с дребни кристалчета. Той е от първокачествените в света.
Липовата дървесина е много ценна и широко се използва. Листата са богати на витамин С.
Липовият цвят служи за приготвяне на чай и има лечебни свойства, както и меда.
Нашата страна ежегодно изнася голямо количество липов цвят в чужбина. Хората у нас обичат липата и тя е навлязла дълбоко в бита им.
Ежегодно горските власти залесяват определен процент липа.
Необходимо е да се разширяват нейните плоши в горския фонд и в населените места по улиците, парковете и др. Пчеларите трябва масово да участват в залесителните мероприятия.
Общата площ на липата към 2005 г у нас е 506 040 дка. От тях в Северна България са 455 050 дка – 89.7%, а в Южна България са 55 990 дка – 10.3%.
доц. д-р Н. Бакърджиева
