На 4 октомври в София ще се проведе кръгла маса на тема: След Брекзит: България в Европана няколко скорости. Организатори на дискусията са Гражданският съвет на Реформаторския блок и Институтът за европейски политики (ИЕП). За лектори са поканени доктор Димитър Бечев, гост-изследовател в Харвард и старши сътрудник Ивайло Яйджиев, докторант в Оксфорд.
Зам.министърът на външните работи Румен Александров ще говори за българските приоритети в променящия се ЕС. Участие в дискусията са потвърдили Огнян Златев, ръководител на представителството на ЕК в България, Антоанета Праматарова от Център за либерални стратегии, Кристиян Вигенин, народен представител в 43-то НС, Огнян Минчев от Института за Регионални и международни изследвания, Юлиaна Николова, директор на Център за модернизиране на политики.
Във форума участие ще вземат и посланиците на Чехия, Кипър, Швеция, Австрия и Словашката република.
Десет години след присъединяването на България Европейският съюз (ЕС) e в режим на оцеляване. Британският референдум юни т.г. е свидетелство, че сме изправени пред процес на постепена фрагментация. Брекзит създава опасен прецедент, който може да отприщи центробежни сили, се посочва в резюмето, представено от лекторите.
За да реагира адекватно на кризата, ЕС е нужно да заложи на принципите на гъвкавост и диференциация. Но вариантът “Европа по избор” създава стимул всички държави-членки да търсят максимум ползи, без да допринасят в пълна степен за общия напредък.
България e изправена пред изпитание. Нейното благосъстояние и политическа тежест е в пряка зависимост от капацитета на брюкселските институции да прокарват съвместни политики и да изравняват, доколкото могат, дисбаланса между малки и големи и бедни и богати в ЕС.
Новият доклад на Института за европейски политики разглежда три основни
подтеми - преките последици от решението на Великобритания да излезе от Евросъюза; връзката с процеса на задълбочена интеграция в еврозоната; отражението върху външната политика на ЕС и прави следните препоръки:
За България е изключително важно най-много преговорни процеси да протичат в рамките на европейските институции, а не извън или паралелно на тях.
Именно Брюксел предоставя правила и процедури, засилващи ролята на малките и уязвими държави-членки за сметка на по-големите и силните.
България трябва да заеме ясна позиция, която да подкрепя баланса между
страните в и извън еврозоната без разделение на “две или повече скорости”.
Конкретни мерки, които София може да вземе в тази насока, включват:
* Присъединяване към Европейския банков съюз, което едновременно ще подобри местния банков надзор и ще даде заявка и модел за “гъвкаво” участие в институции, свъзани с еврозоната, без присъединяване към единната валута;
* настояване Европейския банков орган, който до момента се помещаваше в Лондон, да бъде преместен в страна извън еврозоната, например Полша;
* Поставяне на темата за отношенията между страните от еврозоната и тези извън единната валута като основна за българското председателство на ЕС през 2018 г.
България трябва да способства за разработването на гъвкави форми на
сътрудничество, които да позволят Великобритания да продължи да участва в общи политики в сфери като отбрана, вътрешна и външна сигурност, енергетика, вътрешни работи.
България трябва да развива отношенията си с Турция и Русия не посредством преговори на двустранна основа, а през институциите на ЕС и инициативи на европейско ниво.
Димитър БЕЧЕВ и Ивайло ЯЙДЖИЕВ
