Преди малко повече от месец земеделските министри на пет държави от Европейския съюз (ЕС) отказаха да подпишат съвместните заключения на Съвета на ЕС за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), тъй като в тях липсваше общо решение за изравняване на нивата на директните плащания между старите и новите държави членки, каквито бяха исканията на фермерите.
При отказа си да подпишат съвместните заключения на 19 март 2018 г. трите прибалтийски републики Латвия, Литва и Естония плюс Полша и Словакия на практика блокираха приемането на единната позиция от държавите-членки на Европейския съюз за ОСП след 2020 г., затова и българското председателство не постигна единодушие.
За да се излезе от положението, Българското председателство прие заключение на самото председателство, подкрепено от министрите на останалите 23 държави членки, което обаче няма правната сила на общо съглашателство, защото пет от държавите членки са оспорвали въпроса за външното сближаване, а това означава, преговорите по този въпрос ще продължат до намиране на общоприемливо решение.
Големият въпрос, който българските фермери се очаква да поставят на земеделския министър Румен Порожанов, е защо България не се е присъединила към петте източноевропейски държави, след като болшинството от браншовите съюзи настояваха за постигане на външната конвергенция в нивата на директните плащания. И защо в продължение на месец тази „новина“ изобщо не стигна до българските фермери, въпреки че ги касае пряко.
В края на март Синор.БГ постави част от тези въпроси на пресцентъра на министерството на земеделието, но и до този момент липсва коментар по въпроса. В същото време останалите пет правителства не са проявили мекушавост, защитавайки исканията на своите земеделски производители, коментираха хора от бранша.
При дебатите на 19 март петте държави настояха за премахването на всякакви разлики при разпределянето на средствата за следващия програмен период и пожелаха това да бъде отразено в общата декларация. Предложението им не бе прието.
Проектът за бюджетната рамка след 2020 г. се очаква да бъде обявен на 2 май. В края на май пък Европейската комисия се очаква да предложи проект и на бъдещото законодателство, където въпросите за външната конвергенция би трябвало да получат конкретни текстове. Именно въз основа на този проект ще продължат и преговорите между отделните държави-членки.
Да се надяваме, че българската администрация ще прояви кураж при дебатите по това законодателство, така че фермерите данъкоплатци да не останат отново излъгани по отношение на политиките спрямо тях, които ще се провеждат през следващите десетилетия.
