Трите балтийски републики Латвия, Литва и Естония с подкрепата на Полша и Словакия блокираха приемането на единна позиция от държавите-членки на Европейския съюз за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) и това не е първият случай, в който се изправят срещу мнозинството в общността, пише латвийският вариант на електронно издание Delfi.
Действията на „бунтовниците” бяха предприети на срещата на министрите на селското стопанство на ЕС, които трябваше да съгласуват обща позиция за проекта за реформиране на селското стопанство през следващия програмен период 2021-2027 г., предлаган от Европейската комисия. Въпреки всички усилия от страна на България, която в момента е председател на Съвета на ЕС, не се стигна до формирането на общо мнение и 5-те държави се отказаха от подписването на подготвената декларация, което я лишава от правна стойност.
Причината за отказа е недоволството от предлагания принцип за разпределение на субсидиите. Според настоящата практика предимство при получаването на субсидиите имат държавите, влезли в съюза преди 2004 г., както и тези, в които преобладават големите ферми. За новия програмен период ЕС може да преразгледа и двата принципа, ограничавайки плащанията на ферма до 100 хил. евро и изравнявайки размера на субсидиите за хектар за старите и новите държави-членки. Това обаче не се харесва на Западна Европа и на част от новоприетите страни – в Чехия и Източна Германия фермерите още от времето на комунистическия режим са свикнали с кооперативите и нямат проблеми със сдружаването.
Балтийските републики обаче настояват за премахването на всякакви разлики при разпределянето на средствата за следващия програмен период и пожелаха това да бъде отразено в общата декларация. Предложението им не бе прието.
В министерството на земеделието на Латвия обаче са настроени решително. „Системата на директните плащания отдавна е откровено несправедлива. Това е голям проблем за ОСП. Латвия е член на ЕС от 14 години и тази система трябва най-накрая да бъде преразгледана. Тя е щедра за фермерите в някои държави и много несправедлива за колегите им в останалите”, заяви латвийският министър на земеделието Янис Дуклавс. За сравнение – през настоящия програмен период, в който бюджетът за ОСП е 408,3 млрд. евро, Латвия ще получи 1,5 млрд. евро, докато за Белгия, където има 4 пъти по-малко обработваеми земи, са предвидени 3,6 млрд. евро.
ЕК ще представи предложенията си за конкретните финансови параметри за новия програмен период на 2 май. Обсъжданията за ОСП са планирани за края на май и началото на юни, но могат да продължат и до пролетта на 2019 г.
