Експерти от сдружението „За Земята“ представиха доклад за очакваните икономически, социални и екологични ефекти, които се очакват от споразумението между ЕС и Канада, познато като СЕТА. По отношение на икономиката на България той показва незначителни положителни ефекти, които според авторите не се знае дали изобщо ще се случат.
Според официални изследвания на Европейската комисия с прилагането на СЕТА се очаква ръст на БВП между 0,01% и 0,08%. Други прогнозни модели, които допълнително вземат предвид и динамични фактори като отклоняването на търговски потоци вътре в ЕС и промяната в безработицата, показват не увеличение, а намаление на националния доход в ЕС с 0,49%, както и на работните места с 200 хиляди и на доходите - между 316 и 1331 евро годишно за отделните държави членки.
Положителни икономически ефекти за България трудно могат да бъдат очаквани, защото през периода 2000-2017 г. само три години бележат положителен нетен износ, т.е. увеличават брутния вътрешен продукт на България. За да оцени въздействието за България, е направен и обстоен преглед на стоките, при които страната ни има конкурентно предимство при търговията с Канада. При него е видим превесът на такива с ниска добавена стойност и суровини, което води до извода, че дори и да има увеличение на износа, той няма да има сериозен положителен ефект върху икономиката ни.
В докладът са разгледани проблемите с части от споразумението като главите за регулаторно сътрудничество и механизмът за уреждане на спорове между инвеститор и държава. В текстовете на СЕТА, които се отнасят до арбитражите, изобилства от неясни формулировки, чиято интерпретация е оставена на арбитрите по делата, а това крие рискове за възможността на държавите да провеждат политики в области, които биха накърнили интереса на частен инвеститор.
Отчита се и непрекъснат ръст на делата по такива механизми, които компаниите водят срещу държавите. СЕТА внася новости в начина за постигане на хармонизация в областта на социалните и екологичните стандарти, а редицата неточности в текстовете пораждат и рискове. Особено по теми като промени в климата, ГМО и хормони на растежа. Последните масово се ползват в Канада, а там на СЕТА се гледа като на инструмент за навлизането им в Европа.
Изводите на доклада за ползите и вредите от споразумението с Канада кореспондират и на резултатите от националното представително социологическо проучване на общественото мнение в България за нагласите към СЕТА, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на „За Земята“, представено на пресконференцията. Резултатите показват ниско ниво на познаване на споразумението и критика към властите за липса на официална информация за него. Мнозинството от хората с мнение по въпроса (44.7%) считат че СЕТА носи повече рискове, а тези които считат, че има повече ползи от споразумението, са едва 19%.
Ивайло Попов от „За Земята“ коментира, че „след подписването на споразумението от ЕС повечето от клаузите, които биха довели до макар и минимален икономически ръст, влязоха в сила. Но голяма част, сред които са и тези за арбитражите, биха влезли в сила само при ратификация от страните-членки. Когато няма доказателства за съществени ползи – социални и икономически, но са налице редица рискове за околната среда, безопасността на храните, трудовия пазар и публичните услуги, нищо не налага България да ратифицира СЕТА“.
