Експерти от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ и Института по земеделие в Кюстендил са подготвили практичен материал в помощ на фермерите, свързан с борбата срещу една от най-опасните болести по семковите овощни насаждения „огнения пригор“. Става въпрос за бактерията Erwinia Amylovora, която от близо два века шества по 200 вида растения и е особено опасна за ябълки, круши, дюли, ягоди и мушмули. Гостоприемници на тази бактерия са също къпината и малината, както и някои костилкови видове.
За да предпазите градините от нападения, може да започнете още с торенето. Съветът е да ограничите азотното торене, като при необходимост може да внесете необходимата доза двукратно – половината преди вегетация на дръвчетата и останалото количество след цъфтежа. Задължително трябва да прилагате балансирано торене, като пръскането с калиеви торове става листно и така вие ще увеличите устойчивостта на растенията.
Когато се наложи напояване, ако градината вече е обхваната от огнен пригор, тогава трябва да прилагате гравичантата система, капковото напояване или подкоренното микродъждуване.
Почвената повърхност в градината трябва да бъде черна угар или житни треви. Може да се използва механична и химична борба с плевелите.
Експертите съветват също да не се прилага силна резитба, защото предизвиква силен растеж и чувствителност на леторастите. Издънките трябва да се унищожават по време на вегетацията с подходящи хербициди. Не използвайте лятна резитба, ако по изключение се наложи, това трябва да става в топло време и веднага след нея клонките трябва да се третират със съдържащи мед препарати.
Самите ножици и други инструменти, които използвате при резитбата, трябва да се дезинфекцират със спирт за горене или 10-процентен разтвор от белина. След това се измиват внимателно, подсушават се и мажат с машинно масло срещу ръжда.
Ако все пак дръвчетата са нападнати от огнения пригор, тогава трябва да се приложи санитарна резитба за отстраняване на леторасти и клони. Това става през зимата, когато дръвчетата са в покой. Раните на отрязаните болни клони се мажат с бял латекс или блажна боя с добавка на 1% мед съдържащи препарати.
Раковините по стволовете трябва внимателно да се изстържат с остър нож и отново се замазват като отрязаните клони. Стърготините заедно с изрязаните болни клони трябва да се изгорят, за да не се пренася бактериалната зараза. Инструментите за рязане отново се дезинфекцират.
Каква химическа борба трябва да се прилага срещу пригора
През зимата дръвчетата трябва да се напръскат с мед съдържащи препарати. През вегетацията се правят профилактични пръскания с регистрираните медни препарати срещу струпясване „Шампион ВП“ – 0,3%. Първото пръскане трябва да стане по сигнал на РСРЗ, а следващите – в интервал от 7 до 10 дни. Общо се препоръчват пръсканията срещу пригора да бъдат между 4 и 5 в зависимост от разпространението на заразата.
За да се контролира растежът на леторастите, се препоръчва да третирате с ВГ (F0028), като първото пръскане трябва да стане с доза 100 грама на декар веднага след цъфтежа, а второто пръскане – 25-35 дни след първото отново в същата доза.
Препоръчва се също да водите и редовни инсектицидни пръскания за борба срещу неприятелите.
Проф. дсн Невена Богацевска, ИПАЗР „Пушкаров“
Проф. д-р Мария Боровинова, ИЗ - Кюстендил
