Огненият пригор по ябълки и круши не се лекува

Имам овощна градина от 20 дка ябълки и 6 дка круши в района на гр. Пордим. От две години дръвчетата са в плододаваща възраст. Стремя се да спазвам добра агротехника, но въпреки това от миналата година някой от сортовете както от ябълки, така и от круши са нападнати от огнен пригор. Направих консултации с много специалисти, но никой не ми даде надежда, че мога да спра заболяването. Обръщам се към вас с молба за помощ!”
Трифон Симеонов от гр. Велико Търново

Безпокойството ви е основателно. Огненият пригор е опасна болест, която вреди по сeмковите овощни видове – ябълки, круши, дюли и мушмули.

- Причинителят обича влажно и топло време
Огненият пригор се причинява от бактерията Еrwinia amylovora. Тя се развива най-интензивно при температура над 18ºС и висока атмосферна влажност по време на цъфтежа. Заразяването започва в короната на дърветата, като най-чувствителни са младите органи - цветовете, плодовете, леторастите. Проникнала веднъж, бактерията продължава да се развива и по клоните, стъблата, кореновата шийка и корените на дърветата.

Върху плододаващи дървета първите поражения обикновено се наблюдават по време на цъфтежа и непосредствено след него. Болните цветове и техните дръжки покафеняват, изсъхват и в повечето случаи остават прикрепени към клоните. Некрозата бързо обхваща съседните цветове откъм дръжките и прилежащите леторасти. Другата основна проява на огнения пригор е загиването на леторастите, което се характеризира с некроза и завиване на върховете им като кука във вид на “овчарска гега”. При крушата и дюлята некротиралите участъци почерняват, а при ябълка и мушмула са тъмнокафяви. При това развитие на болестта некротират и листните дръжки и част от листната тъкан, като листата се завиват ладиевидно навътре и изсъхват. Те не окапват дори и след есенния листопад. Крайната фаза на болестта е изсъхване на целите дървета, които поради наличие на неокапалите цветове, листа и завръзи имат вид на опожарени.

Повече за огнен пригор вижте тук!