В няколко поредни текста Синор.БГ ви запозна с националните стандарти, които трябва да спазвате за прилагане на екологичните мерки. Общо стандартите са седем, като последният включва важни изисквания, свързани с опазването на ландшафта и за защита на птиците в размножителния им период. Този национален стандарт е разделен на четири части, които ще разгледаме подробно.
Национален стандарт 7а) задължава земеделските производители да запазят и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел. Самите синори могат да бъдат вдлъбнати, изпъкнали или наклонени части на земната повърхност, покрити с камъни, тревни, храстови или дървесни съобщества. Често следват хоризонталите (топографията на терена) и осигуряват ефективна защита от ерозия.
Синорите са също важен елемент на ландшафта като местообитание на много животински и растителни видове. Те се разрушават или поради липса на средства за поддържане от страна на земеделските стопани, или поради превръщането им в допълнителна обработваема земя или комасация/окрупняване на масивите.
Приложимост и препоръки за изпълнение на стандарта
Стандартът е приложим за изпълнение, когато в земеделска площ от стопанството ви (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ), са налични с полски граници (синори).
За изпълнение на стандарта не трябва да ги премахвате или да нарушавате тяхната цялост. Не трябва да ги разоравате, изсичате или да изгаряте растителността, а да ги запазвате и поддържате.
Опазвайки синорите в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел, вие спомагате за:
- Естественото очертаване границите на вашите парцели;
- Съхраняването на традиционния облик на селските райони;
- Подобряването и разнообразяването на ландшафта;
- Опазването на синхрона от треви, храсти и дървета, следващи хоризонталите на терена и осигуряване на ефект „защита от ерозия“;
- Запазването на местообитанието на животински и растителни видове и поддържане на биоразнообразието в тях.
Национален стандарт 7б) включва запазване и поддържане на съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел. Терасирането е най-широко разпространеното хидротехническо мероприятие в обработваемите земи.
Гребеновидните или валови тераси са малки земни насипи (валове), разположени напречно на склона. Те се изграждат на терени с по-малък наклон и са подходящи за отглеждане на полски култури.
Наорните тераси са изкуствени слогове и са лесно изпълними. Изграждат се при терени с наклон до 8-10 градуса за отглеждане на полски култури.
Стъпаловидните тераси се изграждат при терени с наклон над 7-8 градуса. Изграждането при тях става с откос (бряг) и плато, като откосите се правят земни, с машини и зидани. Когато платото е хоризонтално и по-тясно, то се използва за трайни насаждения, а когато е с наклон – за отглеждане на култури със слята повърхност.
Приложимост и препоръки за изпълнение на стандарта
Стандартът е приложим за изпълнение, когато върху земеделска площ от стопанството ви (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) са изградени трайни тераси. За изпълнение на стандарта не трябва да ги разрушавате или да нарушавате тяхната цялост (напр. чрез разораване в определени техни участъци), а да ги запазвате и поддържате.
Посредством запазване и поддържане на трайните тераси, вие допринасяте за:
- използване на терените с наклон за обработваеми земи и трайни насаждения;
- улесняване обработката на почвата;
- забавяне на развитието на ерозионните процеси;
- предотвратяване на разрушаването на хумусния хоризонт;
- задържане на валежните води и водите при напояване.
Национален стандарт 7в) изисква запазване и поддържане на съществуващите постоянни пасища, мери и ливади от нежелана растителност. За този стандарт е задължително да се запазват и поддържат съществуващите постоянни пасища, мери и ливади от нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).
Приложимост и препоръки за изпълнение на стандарта
Стандартът е приложим за изпълнение, за всички постоянно затревени площи от стопанството. За запазване и поддържане на съществуващите постоянно затревени площ от навлизане на нежелана растителност – орлова папрат, чемерика, айлант и аморфа следва да водите периодична борба (премахване) на тази растителност, тъй като това са изключително агресивни и инвазивни видове, които причиняват от леки до тежки натравяния или предизвикват смърт при животните.
Защо са опасни тези видове и методи за борба и премахването им
Голяма част от естествените ливади и пасища дават ниски добиви трева и сено с понижена хранителна стойност поради специфичния ботанически състав на тревостоя. В някои от тях се срещат и опасни за животните растения. Значителна част особено от високопланинските ливади и пасища са обрасли с орлова папрат, чемерика, ливадна паламида, кисели треви и други растения, които ги правят практически неизползваеми като фуражни площи.
Лошият ботанически състав на ливадите и пасищата се дължи главно на неправилното им използване и недостатъчните грижи: ако коситбата е ненавременна (много ранна или късна), слаба или прекомерно силна паша, има недостиг на хранителни вещества в почвата, преовлажняване и др. Отстраняването на тези причини в много случаи има решаващо значение за подобряване състоянието на ниско продуктивните ливади и пасища.
Особено висок ефект дава правилното торене. Използването на подходящи торове и торови норми от една страна потиска развитието на редица плевели, а от друга - благоприятства и ускорява растежа на полезни треви и дава възможност коситбата (пашата) да се извърши преди осеменяването на голяма част от плевелите. Основното подобряване само с агротехнически мероприятия на ливадите и пасищата, затревени основно от многогодишни растения с мощна коренова система или храсти, само с агротехнически мероприятия, е трудно и скъпо.
Орловата папрат (Pteridium aquilinum) е отровно за животните растение. Същите не трябва да се хранят със силаж или сено, съдържащи над 2% орлова папрат. Райони, заети с папрат в ливадите и пасищата, трябва да се унищожават чрез минимум двукратно окосяване през годината или като се прилагат подходящи хербициди.
Чемериката (Veratrum spp.) е многогодишно растение, което се среща по влажни ливади в планинския и предпланинския пояс. Различните видове чемерика причиняват отравяния при животните. Унищожаването на чемериката по пасищата и ливадите става чрез косене, като за целта за период от три последователни години се коси през пролетта, когато надземната част на растението израсне на височина 20-30 см.
Айлант (Ailanthus altissima) – е един силно инвазивен вид, който има способност бързо да превзема територии с нарушения на природната среда. Той налага силен натиск над другите видове, отделяйки алелопатични вещества (химически активни вещества, които възпрепятстват развитието на конкурентни видове). Борбата с този вид се извежда много трудно, предимно по механичен път.
Храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa) е силно разклонен храст с тънки изправени стъбла, висок 3-6 м. Листата са сложни, текоперести, състоящи се от 11 до 25 елипсовидни петурки. Цветовете са дребни, ароматни, червено-виолетови, със златистожълти тичинки, събрани в изправени връхни гроздовидни съцветия. Цъфти от юни до август. Плодът е дребен, дъговидно извит едносеменен боб, наподобяващ формата на сърп. Размножава се чрез семена, коренови издънки и резници.
Методи за борба – борбата се води диференцирано, съобразно състава на плевелите и другата растителност. Извършва се главно механично. При механичното унищожаване на плевелите и другата вредна растителност на наклонени терени да се предвиди възможността от засилване на ерозионните процеси.
Национален стандарт 7г задължава фермерите да запазват и поддържат живите плетове и дърветата по време на размножителния период и периода на отглеждане при птиците. Става въпрос за периода от 1 март до 31 юли.
„Жив плет“ е обрасла с храстовидна растителност ивица, понякога с редици от дървета в средата.
Приложимост и препоръки за изпълнение на стандарта
Стандартът е приложим за изпълнение, ако в земеделска площ от стопанството ви обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ са налични живи плетове и/или дървета, в които птиците могат да гнездят.
За опазване на птиците през размножителния период и периода на отглеждане на малките, който е от 1 март до 31 юли, фермерите не трябва да отрязват съществуващите живи плетове и/или дървета, освен в случай на издадено разрешително от компетентен орган.
Важно! Не се счита за нарушение на стандарта премахването на нежелана растителност съгласно национален стандарт 7в на дървесен вид айлант в постоянно затревените площи от стопанството.
