В няколко поредни броя Синор.БГ ви информира за седемте национални стандарти, чиито екологични практики трябва да се прилагат от фермерите, за да получат необходимото субсидиране по зелените плащания. Тези стандарти са в основата и на наредбите за прилагане на схемите по директните плащания, които са актуални и в Кампания 2018 г.
Досега ви запознахме с първите три стандарта. Идва ред на четвъртия, който описва изискванията за опазване на почвата от ерозия чрез осигуряване на растителна покривка със слята повърхност в обработваемите площи.
В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер и обработваеми площи над 50 декара (5 ха) е задължително в общата сеитбооборотна площ да се включат минимум 30% култури със слята повърхност, с изключение на площи за производство на тютюн.
В общата сеитбооборотна площ на стопанството се включват отглежданите култури със слята повърхност, окопните култури и площите оставени под угар. Не се включват постоянно затревените площи, трайните насаждения (многогодишните култури), оранжерийните площи, семейните градини и площите заети с тютюн.
Този стандарт е приложим за изпълнение, когато върху тези над 50 декара трябва да засеете минимум 30% култури със слята повърхност от общата сеитбооборотна площ. Така допринасяте за предотвратяване на ерозията на площите, върху които отглеждате тези култури.
Експертите препоръчват за по-добро управление на обработваемите земи всяка година фермерът да изготвя сеитбоборотен план на стопанството. За целта се обръщайте към специалист агроном.
Площите под угар също се включват в сеитбооборотния план. Правете разлика между двата вида угар – черна и зелена. Черната угар е без наличие на растителна покривка и не покрива изискването на стандарта, докато при зелената угар върху площта се засява култура със слята повърхност като образуваната растителна покривка не се използва за производство, а се заорава, т. нар. сидерация.
Зеленото торене представлява заораване на свежа (зелена) маса за обогатяване на почвата с органично вещество и повишаване на почвеното плодородие. За целта се използват т. н. „сидерати“, които могат да бъдат азотфиксиращи растения от семейство „Бобови“ (Fabacea) и/или култури с по-къс вегетационен период и формиращи голямо количество растителна маса, която може бързо да се разлага. Срокът на заораване на сидератите зависи от времето на засяване на следващата култура и от времето, необходимо за разлагане на органична маса. Растенията се заорават на 20-25 см дълбочина.
При петия национален стандарт за ограничаване на ерозията се използват техники, които се прилагат върху на площи с наклон. Става въпрос за перпендикулярна обработка на склона или по хоризонталите, когато става въпрос за обработваема земя или при трайните насаждения – за укрепване на междуредията чрез затревяване частично/пълно, или засяване/засаждане с други култури, и/или обработката на почвата се извършва перпендикулярно на склона или по хоризонталите.
Петият стандарт е приложим за изпълнение, когато обработваемите площи или площи с трайни насаждения от стопанството са с наклон.
При тези площи почвата е подложена на механично разрушаване и отнасяне в резултат от въздействието на водата и вятъра - налице е влошена структура и водно-въздушен режим на почвата. Този процес се определя като ерозия на почвата.
За да предотвратите появата на ерозионни процеси на тези площи, фермерите трябва:
- при обработваемите земи да извършват обработката на почвата перпендикулярно на склона или по хоризонталите, т. нар. контурна обработка;
- при трайните насаждения да укрепват междуредията чрез затревяване (частично или пълно) или да ги засадят с други култури Или пък трябва да се извърши обработката на почвата перпендикулярно на склона или по хоризонталите.
Частично затревяване на междуредията е когато затревяването е през едно или две междуредия.
Препоръчителни мерки:
За да предотвратите появата на ерозионни процеси на почвата, вие може да прилагате една или няколко от следните мерки:
- противоерозионни сеитбообращения в засегнатите участъци;
- подходящи обработки на почвата;
- запазване и изграждане на съществуващите полезащитни пояси;
- опазване на съществуващите и изграждане на нови тераси и синори;
- постоянно затревяване или затревяване с цел „зелено торене“.
Национален стандарт шест включва запазване на почвеното плодородие чрез забрана за изгаряне на стърнищата. Само да припомним, че стърнище се наричат следжътвените остатъци от зимните и пролетните житни култури със слята повърхност (пшеница, ръж, тритикале, овес и ечемик).
Стандартът е задължителен за изпълнение, ако на площи от стопанството си отглеждате някоя от посочените зимни и/или пролетни житни култури със слята повърхност – пшеница, ръж, тритикале, овес и ечемик. За изпълнение на стандарта, вие не трябва да изгаряте стърнищата.
При изгарянето на стърнищата и другите растителни остатъци:
- се увеличава опасността от пожари;
- високата температура унищожава голяма част от органичното вещество в тях;
- разрушава се хумусният слой;
- унищожава се част от почвените микроорганизми, под въздействието на които се разграждат органичните вещества;
- увеличава се процентът на въглеродните емисии и фините прахови частици във въздуха и др.
Когато не изгаряте стърнищата и другите остатъци, а ги заоравате, вие поддържате оптимални условия за:
- подобряване на почвеното плодородие, водопропускливостта, влагоемността на почвата и ерозионната устойчивост на почвата;
- унищожаване на плевелната растителност;
- потискане развитието на неприятелите и причинители на болести по културите.
Растителните остатъци след заораване попадат при по-благоприятни условия за трансформиране в органично вещество, а по-ранната дълбока оран оказва положително въздействие върху добивите от земеделските култури.
Със заораването на стърнищата и другите растителни остатъци, се запазва част от полезната почвена микрофлора и фауна, които пряко участват в процесите на преобразуване на органичните вещества в хумус и са важен фактор за повишаване плодородието на почвата и устойчивостта й на ерозия.
Препоръки за оползотворяване на растителните остатъци чрез:
- използването на раздробители (мулчери) за нарязване и разхвърляне на остатъците;
- постеля за животните;
- почвени субстрати при някои култури;
- фураж на животните;
- получаване на брикети/пелети за директно изгаряне като биогориво;
- за получаване на биогаз;
- за получаване на „зелена“ енергия.
Растителните остатъци като цяло (вкл. остатъците в овощни градини/оранжерии) можете да оползотворите чрез използването им за мулчиране; производство на компост и други.
