В края на миналата седмица вицепремиерът Томислав Дончев представи проекта на Плана за възстановяване и устойчивост на България, по който до 27 ноември всеки българин би могъл да даде своето предложение. Самият национален план ще бъде представен в Брюксел до края на годината, каквито са заръките на Европейската комисия при представянето на общия Европейски план в подкрепа на възстановяването на ЕС от пандемията от COVID-19, за чието изпълнение са предвидени 2 364,3 милиарда евро за всички държави-членки.
Проектът за българския план е структуриран в четири основни стълба, вторият от които се отнася директно до земеделието и биоразнообразието. Той се казва „Зелена България” е с планиран бюджет от 4,499 милиарда лева, съставляващ 37% от общия бюджет на плана. Те ще се насочат в три поднаправления „Кръгова и нисковъглеродна икономика”, „Биоразнообразие” и „Устойчиво селско стопанство”, от които вторите две се отнасят директно до земеделците.
Първият стълб от националния план е за „Иновативна България”, където сериозни средства са заделени и за цифровизацията в земеделието – за този стълб ще се разходват 20% от общия бюджет на плана. Третият стълб е за „Свързана България” и ще акцентира върху осигуряването на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, въз основа на специфичния местен потенциал – за него са предвидени 22% от ресурсите по плана. Последният стълб е „Справедлива България” – със специален фокус върху групите и лицата в неравностойно положение за постигане на повключващ и по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите – за него ще отиде 21% от ресурсите по плана.
Но да се върнем към „Устойчивото селско стопанство” от втория стълб „Зелена България”, където точно се отчита огромното изоставане на сектора, „възпрепятствано от ниската степен на навлизане на съвременни цифрови технологии за прецизно земеделие, неинформираността на земеделските стопани по отношение на същността и ползите от въвеждането им, липсата на цифрови умения и т.н. Друго съществено предизвикателство пред сектора е свързано с факта, че съществуващата в страната хидромелиоративна инфраструктура, включваща инженерни системи, свързани с напояване, отводняване и защита от вредното въздействие на водите, остава в критично физическо състояние и влошена функционалност, което води до значителни загуби на поливна вода в линейната инфраструктура и съответно до високата й цена”. Ще припомним, че тези плачевни изводи в плана са направени на фона на дълго обсъжданата Водна стратегия, за която бюджетът отпусна милиони евра, но които отидоха на боклука поради липсата на управленско желание да се насърчат иневстициите в напояване. В резултат, „процентът на използваемост на съществуващите напоителни системи през последното десетилетие е изключително нисък, варирайки в диапазона от 4% до 8%”, се посочва в националния ни план.
Затова в новия план администрацията си поставя две важни цели, за които ще харчи европейското и национално финансиране през следващите години – за „Дигитализация на земеделието” и за „Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура”, където общо са предвидени 950 милиона лева.
Само за дигиталното земеделие са предвидени 102.0 млн. лв., които трябва да се усвоят за периода 2021-2023 г. В плана се залага да бъде изградена цялостна електронна информационна система в земеделието, чрез която да се постигне:
електронизиране на информационните потоци от и за осъществяване на административната дейност;
електронизиране на услугите, предоставяни на земеделските стопани, тяхното централизиране и ползването им от бизнеса в хода на изпълнение на задълженията и изискванията в зависимост от вида селскостопанска дейност;
интегриране на информационните системи на администрацията и софтуерите за управление на земеделските стопанства в Единна платформа, за автоматизиран обмен на данни между администрацията и земеделските стопани. Платформата ще осигури единен поток на данните от и към администрацията и земеделските стопани и избягване на ръчното прехвърляне на информация и поддръжка на излишни формати на документи.
Системата ще съдържа модули за употребата на препарати за растителна защита и торове чрез дигитализация на дневниците за тяхната употреба;
вписване и проследяване на вноса, производството, търговията и съхранението на ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, както и тяхното приложение върху животните;
проследяване „от фермата до трапезата“ - от първичното производство до крайното потребление на принципа на уникален идентификационен код с цел информираност на потребителите и стимулиране производството на качествена и достъпна храна;
измерване загубите и разхищението на храни, позволявайки анализ, оценка и мониторинг на ситуацията с хранителните отпадъци в страната и проследяване на резултатите в реално време по отношение на генерираните отпадъци по цялата хранителна верига;
онлайн обучение, вкл. съдържание на обучителните модули и консултации на земеделски стопани, едновременно с поддържането на информация, свързана със съвременни технологични и екологични решения за отглеждане на основни групи земеделски култури и селскостопански животни по конвенционален и биологичен начин в съответствие с изискванията за устойчиво използване на природните ресурси и адаптиране към климатичните промени.
Проектът предвижда и цифровизация на земеделските стопанства чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие и на умни ушни марки, както и изграждане на мрежа за комуникация от сензори и модул за управление на данните, която ще даде възможност българският земеделски производител да има достъп до най-важната информация, касаеща развитието на посевите с оглед оптималното планиране на агротехническите мероприятия и вземане на управленски решения.
По отношение на модернизация на хидромелиоративната инфраструктура общият планиран ресурс е 848 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2023 г. За него се предвиждат дейности по реконструкция, възстановяване (проектиране и строителство), модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации, помпени станции, напорни тръбопроводи, изравнители, водохващания, язовири и обекти за отводняване – отводнителни помпени станции, канали и диги.
Реализацията на проекта ще доведе до значително намаляване на загубите на вода при едновременно нарастване на поливните площи, подобряване на ефективността на поливните процеси, опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите, предотвратяване на риска от бедствия и адаптиране на земеделието към климатичните промени. Очакваната повишена конкурентоспособност на сектора ще способства и намаляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия по оста „градски-селски райони“.
Следва продължение на проекта за Плана за възстановяване и устойчивост на България
