Последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които изключиха трайните насаждения и пасищата от бъдещите доброволни споразумения по чл. 37б, предизвикаха голямо недоволство сред селскостопанските производители. Проблемът най-силно беше усетен от членовете на Асоциация „Биопродукти”, които поискаха извънредна среща с ръководството на министерството на земеделието и храните.
По този повод заместник-министърът на земеделието Свилен Костов подробно разясни за читателите на Синор.БГ решенията от тази среща, както и други важни въпроси, свързани с поземлените отношения и плановете на ведомството да създаде Кодекс на земята.
Г-н Костов, имахте среща с Асоциация „Биопродукти”, които оспорват последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Какво точно се договорихте?
Последните промени, приети от парламента, имат за цел да отговорят на потребностите на цялото общество, не на отделни група хора, затова и винаги трябва да се търси балансът, за да няма ощетени земеделски производители. Всички знаем, че голяма част от споразуменията при пасищата бяха използвани, за да се заобикалят правилата за разпределяне на постоянно затревените площи и да се дават на хора без животни.
Затова и миналата година бяха направени първите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
От разговорите ни с представителите на асоциация "Биопродукти" обаче се разбра, че при сегашните законови промени се явяват проблеми, върху които явно трябва да се дискутира, защото в момента споразумения се сключват само за обработваемите земи, докато останалите имоти за трайно ползване са изключени.
Проблемът е, че биопроизводителите са ползвали доста бели петна и реално сега се лишават от правни основания за ползване на трайните насаждения или за пасищата. Тяхното искане за преразглеждане на промените е подкрепено и от други браншови съюзи.
Затова се разбрахме те да входират едно общо предложение за промени в закона, на база на което да сформираме работна група с наши експерти, с опит в практиката. Целта е да се стигне до конкретно решение на проблема.
Имате ли статистика каква част от хората без животни са заобикаляли правилата, използвайки доброволните споразумения за наемане на пасищата?
Проблемът се знае още от миналата година. Тогава данните показаха, че 750 души са ползвали със споразумения около 400 хиляди декара пасища, мери и ливади, като голяма част от тях не са притежавали животни или са имали по 2-3 крави и десетина овце.
Наскоро направеният от нас анализ потвърди тези данни, доказвайки, че точно голяма част от ползвателите на ливади и пасища, които са ги заявили чрез споразумения, нямат животни. Тоест те са използвали механизма на споразуменията като вратичка да заявяват пасища без животни, включително и да преразпределят общинските пасища с единствената цел – да се получават субсидии.
В момента изготвяме подробен анализ, но предварителните данни показват, че в национален мащаб този проблем касае около 25 хиляди души, разполагащи с имоти в размер на 300-400 хиляди имота, които трябва да се проверят.
Кой контролира случаите, когато пасища се отдават на хора без животни?
Ако пасищата са държавни или общински, това се прави от министерството на земеделието и от кметовете по места. Но за частните пасища, мери и ливади няма ограничение. Те могат да си разменят имоти и без да имат животни. Именно там са се случвали и споразуменията между фермери с животни, които са ползвали общински земи, и частници, които нямат животни, но имат земя и чрез споразумението са заменяли ливади и пасища с цел получаване на субсидии.
Нашата цел в работната група е да преценим доколко исканията на земеделците са основателни и дали защитават обществения интерес на повечето фермери.
Читатели на Синор.БГ поставят и други въпроси, свързани с ползването на пасищата. Може ли ниви да участват в доброволни споразумения и да се декларират като ливади?
Ограниченията за сключване на споразумения в зависимост от начина на трайно ползване са свързани с характеристиката на имота, коята е в Картата на възстановената собственост (КВС). Или ако един имот е включен като нива по ВКС, той подлежи на споразумяване.
При заявяването няма ограничение за начина на трайно ползване в КВС и това, което заявяваш впоследствие. Тоест може да заявят на по-късен етап пасища върху тези ниви.
А кога не подлежи на споразумяване?
Когато самият начин на трайно ползване на имота е постоянно затревена площ или трайно насаждение, тогава не подлежи на споразумяване.
Какво става с агроекологията, ако не се направи споразумение?
Ако 5-годишният ангажимент по агроекология е поет на ниво споразумение и кандидатът е рискувал първата година, като правното му основание е било само споразумение, а не аренден или наемен договор, той на практика сам е поел този риск да попадне в ситуацията да бъде изключен от това споразумение.
Но това важи не само за агроекологията, а и за споразуменията при ползването на останалите земеделски земи. Няма никаква гаранция, че ако тази година хората кандидатстват само на база споразумение, догодина ще могат да ползват същата площ. Това е разписано в закона и хората знаят, че винаги може да се появи собственикът или някой друг наемател, който да иска да е в реални граници.
Именно там влизаме в хипотезата на 10-те процента възможност да не си изпълниш ангажимента.
Ако си разчитал само на споразумението по агроекология и влезеш в тези 10 процента неизпълнение, тогава какви санкции търпиш?
Носиш санкции за годината, през която се е случило. Това е риск, който носи самият получател на субсидии. Затова трябва да си заявил в реални граници с дългосрочни договори за наем или аренда.
Появи се и друг казус с договорите за ливади и пасища, които фермерите ползват по чл. 19 с общините. Тези терени са почистени от животновъдите, но впоследствие се явяват собствениците и преди да е изтекъл крайният срок на тези договори, те трябва да се разтрогнат, което е в ущърб на животновъдите. На какво се дължи този проблем?
В самия договор с общината задължително трябва да е отразено, че тези земи са непотърсени и се дават под наем само за времето, докато не се появи собственикът на земята и не я потърси. Това е разписано в член 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Когато министерството отдава дългосрочно земи от държавния поземлен фонд дългосрочно, ако в землището има недостиг и не е приключила процедурата по възстановяване на земите в реални граници и ако се случи така, че съответни имоти трябва да бъдат извадени от държавния поземлен фонд, за да бъдат възстановени на съответните собственици, тогава договорите за аренда също се прекратяват предсрочно.
Но самите наемодатели, чиито договори са прекратени, могат да претендират за форсмажорни обстоятелства, защото при сключването на договора не са знаели, че земята ще бъде изискана, и ако по тази причина възникне казусът с 10-те процента излизане от заявените площи, в тези случаи няма да им се иска възстановяване на субсидиите.
Има ли вариант да се разорават ниви, стопанисвани до момента като ливади, и да няма санкция по агроекология?
Забранено е разораването на постоянно затревени площи, които попадат в слоя „Постоянно затревени площи” и които са защитени и от двата закона – за собствеността и ползването на земеделските земи и за биологичното разнообразие и условията в Натура 2000.
Ако има случаи, при които някой е поел ангажимент да не разорава, тогава има само едно изключение за разрешено разораванеп - при условие, че тези площи се заменят с други, съответстващи на тези пасища пасища.
Но ако някой е поел ангажимент по агроекология да не разорава, и все пак го направи - тогава по закон следват санкции.
Но тук искам да вметна нещо много важно. Когато миналата година сложихме нормата за общинските пасища и дадохме предимство на фермери с животни да получават земи от държавния и общински поземлен фонд, тогава приехме тези фермери, чиито пасища вече са отнети, защото няма животни, да не бъдат санкционирани и да не се изисква те да възстановяват субсидиите.
Фермери питат дали не може да се предвиди определено време за разораване на нивите, стопанисвани като ливади, и дали може ангажиментът по агроекологията да продължи вече като за орна земя без санкции?
Категорично не. Когато поемаш 5-годишен ангажимент, ти спазваш условията да я поддържаш като постоянно затревена площ и ако я разореш, ти не си изпълняваш ангажимента. И няма как да си смениш единия ангажимент с друг, защото двата са несъвместими.
Какви основни принципи ще заложите в новия Кодекс на земята, който би трябвало да внесе ред в поземлените отношения?
Създаването на Кодекс на земята е амбициозна цел на целия екип на министерството на земеделието. Основната идея е да обединим съществуващото в момента законодателство, обхващащо 9 закона, да изчистим противоречията между отделните закони, които са се натрупали във времето и да уредим по по-добър начин поземлените отношения, така че те да съответстват на една по-дългосрочна стратегия за обществено развитие.
Да вземем пример със Закона за арендата, където често сме свидетели на противоречия, натрупани през годините поради това огромно законодателство, произлизащо още след реституцията на земята.
Законът за задълженията и договорите при наемните земи също търпи промени. Трябва да се уреди и проблемът с раздробяването на площите, при който има стотици идеални части за три декара земя, разделени примерно на 32 наследници. Това по никакъв начин не кореспондира с желанието да развиваме модерно земеделие.
Нужни са законови промени, които да стимулират уедряването на земята, с решаването на проблема с белите петна и т.н.
Само по този начин бихме могли да имаме и бъдеща обща стратегия за устойчиво земеделие, като идеята не е да стимулираме създаването на свръхголеми стопанства, нито пък да насърчаваме новото раздробяване на земята. Важно е да отчитаме екологичния ефект, защото земята е капитал, който не е безкраен. Тя трябва да се съхранява, а това става с модерно стопанисване.
Какво наложи външна юридическа кантора да подготви Кодекса?
Няколко са причините. Първо, законите, които трябва да бъдат събрани, са много, второ – налагао се да търсим работещи европейска практика и трето – защото искаме Кодексът да е направен обективно. Когато подготвя подобен законопроект, обикновено администрацията по една или друга причина си поставя дълги срокове, докато една външна кантора работи обрано и точно.
Кога ще представите този проект за обсъждане с браншовите съюзи?
Крайният срок е ноември. В момента сме подали скелета на този проект, представили сме принципите, които искаме да се следват.
През ноември ще излезем с предложение за съдържание, обхват и конкретни текстове, което подлежи на общестевно обсъждане. Защото този документ касае 5,5 милиона българи, притежаващи земя и затова това обсъждане е изключително важно за нас.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
