CAPA: Има риск от влошаване на икономиката в седем важни за селското стопанство региони

Екипът на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА към Института по аграрна икономика проведе изследване в 28 области на страната, разделени на преобладаващо селски, междинни и преобладаващо градски, за да анализира тяхното развитие въз основа на 4 социално-икономически показатели – безработица, доходи, брутна продукция и добавена стойност. Анализът показа, че преобладаващо селските области на страната са със силно влошени показатели в сравнение със средните за страната.

Това означава, че всичките 15 преобладаващо селски области на страната изостават в сравнение с другите територии, което се дължи на различни, действащи много често едновременно в потискаща посока за развитието на тези райони.

Важно при изследването бе не само да се оцени тяхното текущо положение, но и да се види какъв е потенциалът на промяна във всички 28 области на страната, в това да засилят своя социално-икономически ръст, да ускорят подобряването на показателите към средните стойности за страната и да намалят дистанцията в своето изоставане. Анализът се прави използвайки собствена разработена методика, като резултатите дават възможност да се направят изводи, които да помогнат за подобряване на положението.

Резултатите показват, че преобладаващата част от областите в България попадат в групата на райони, където се очаква по-скоро задържане и запазване на сегашното положение и ако има някакво подобрение, това ще бъде по-скоро в отделни показатели в споменатите социално-икономически сфери. В такова състояние са определени 14 области, като 10 от тях спадат към преобладаващо селски райони.

Изключително тревожно обаче е положението в други 7 области, където очакванията са песимистични, като има сериозна опасност от дори влошаване на социално-икономическото положение и изоставане в сравнение с развитието на останалите територии на страната. Проблемът е, че сред тях попадат едни от най-производителните региони на страната като Добрич, Силистра, Видин, Монтана, Сливен, Ямбол и Търговище.

В 7 области се открива потенциал за подобрение на положението и за постигане на ръст, като сред тях има само една област, определена като преобладаващо-селски район, и това е Кърджали. Пет от областите, където се откриват повече оптимистичен потенциал за развитие и за подобряване на социално-икономическото положение са райони определени като междинни. Както може да се предположи, София-град не само, че има най-добри социално-икономически показатели, но притежава и най-голям потенциал за развитие.

Агрегираните резултати, измерващи потенциала за промяна и подобрение в социално-икономическото положение на териториалните области на страната, показват, че преобладаващо-селските райони на страната като цяло имат резултат на коефициента за промяна PCI SES около 0,35, което означава, че в преобладаващата част от тях се наблюдават тенденции на запазване на сегашното положение. В междинните райони, средните стойности PCI SES  са около 0,47 и макар, като цяло оценката да бъде същата, каквато е и при преобладаващо-селските райони, тук има много повече области, където може да се очаква ръст и цялостно подобрение на социално-икономическата действителност.

Промяната в областите, където се констатира опасност от влошаване на социално-икономическото положение се дължи не само на значителното влошаване и изоставане в сравнение със средните стойности на избраните 4 показателя, но и в плътната хомогенност на техните резултати. Това означава, че обикновено ниските стойности по показателите за измерване се отнасят за всички тях и оттам липсва фактор, който да има потенциал да бъде основа за промяна и подобрение. Следователно в такива случаи се изискват много по-комплексни, мащабни и концентрирани действия и интервенции, за да се постигне трайна промяна и подобрение. От друга страна, в областите, където се очаква по-скоро задържане и запазване на съществуващото положение, макар понякога синтетичния показател, разкриващ социално-икономическото развитие на територията, да бъде силно влошен, се наблюдават 1-2 показателя, където картината не е толкова лоша и именно тези фактори, могат да се превърнат в генератор на позитивната промяна.

Устойчивото развитие на районите е тясно свързано с перспективното развитие на водещи градски икономически центрове, които не са отдалечени от заобикалящите селски райони и които създават икономически клъстер между икономиката между отделните територии.

Оживеното икономическо развитие на градския център може да повлияе на икономиката на прилежащите селища, да създава заетост и да осигурява доходи, а ролята на публичните средства трябва да бъде в подобрение на средата за живот и създаване на по-добри икономически условия. Заедно с финансирането по Оперативните програми е необходим и комплексен управленски подход, който да се приложи в най-силно засегнатите територии на страната, за да се спре, както изоставането и забавянето в сближаването, което да преобърне негативната посока на социално-икономическо влошаване в тези райони.

Състояние и потенциал за промяна на социално-икономическото положение на ниво област

Източник: НСИ