Преди няколко седмици Институтът по пазарна икономика показа резултатите от свое изследване за развитието на икономическите центрове в страната, където се достига до извода, че „малко над 1/3 от територията на страната е покрита от икономически центрове, но в тях се произвеждат 86% от продукцията на страната (по последни данни за 2015 г.). С други думи, около 2/3 от страната е образно казано икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията в страната”.
Екипът на САРА от Института по аграрна икономика проведе през миналата година изследване, което води до аналогични изводи. Сред 28-те области на страната, които са разделени на преобладаващо-селски, междинни и преобладаващо-градски, екипът на САРА анализира тяхното развитие на база различни социално-икономически показатели, отнасящи се до 4 откроени видове проблеми в селските територии – обезлюдяване, безработица, доходи и бедност.
Анализът стъпва на количествени методи с изчисляване на индекс, отразяващ тяхното положение към средното за страната по отношение на 4 показателя – средно заплащане на зает, процент на безработица, нива на обща икономическа продукция и добавена стойност на човек от населението.
Въз основа на това се прави анализ и се установява къде се намира всяка една област в сравнение със средните стойности за страната. На тази база и на отклонението, което има вътре в самите области, се използва методология, която да оцени способността тези региони да постигнат положителен ръст в някои от изследваните показатели, да останат на средното си равнище на което са или дори да влошат своето положение.
Селските райони съставляват 81,4% от територията на страната въз основа на дефиницията, използвана от Програмата за развитие на селските райони, което обхваща 231 общини, на териториално равнище (LAU 1). В тези райони живее 42% от населението на страната, което показва, че те са много по-рядко населени и разполагат с по-голяма концентрация на природни ресурси. В същото време в ЕС се използва териториална класификация за разглеждане на урбанизираността на ниво област, като по тази класификация в България има 28 области, които са разделени на три типа: преобладаващо-селски (15), междинни (12) и преобладаващо-градски (1).
На практика по това определение преобладаващо градски регион важи само за София-град, докато всички останали 27 области в България са дефинирани като преобладаващо-селски или междинни райони. Критерии за типологизирането на областите на преобладаващо-градски, селски или междинни е гъстотата на населението под или над 150 жители на квадратен километър и какъв процент от това население в областта живее в населено място от селски или градски тип.
До 15% от населението, ако живее в селски тип населено място в дадена област, тя се счита за преобладаваща градски, ако между 15% - 50% живее в селски тип населени места, тази област е считана за междинен район, докато над 50% от населението ако живее в селски тип населени места, тази област е определена като преобладаващо-селски район.
Социално-икономическото развитие на селските и градските области показва различия, като селските райони имат доста по-лоши резултати по отношение на важните социално-икономически показатели, сравнени не само с преобладаващо-градските региони, но и с междинните райони.
Положителният резултат от даден регион предполага по-добро постижение в сравнение със средното ниво, докато отрицателните стойности свидетелстват за ситуация, отстъпваща от средната за страната. Синтетичният социално-икономически индекс заема стойности в преобладаващо селските области на страната много по-ниско от средния резултат - с около 35% (индекс минус 0,35).
Това означава, че всичките 15 региони на NUTS 3, признати като преобладаващо-селски райони, изостават в сравнение с другите територии, което доказва липсата на достатъчна конвергенция, което да намали изоставането между отделните райони и да изравни възможностите, както за икономическа активност, така и за стандарт на живот. Междинните региони, които според дефинициите на ЕС са 12, съставят индекс от минус 0,18, което означава с 18% по-ниско от средното национално равнище, което обаче е двойно по-високо от социално-икономическото положение в селските райони.
Карта на ниво NUTS 3 разкриваща Синтетичния коефициент на социално-икономическо развитие – (SYSES)
Източник: НСИ
Това показва, че различията са доста контрастни, като преобладаващо-селските райони са на дъното, междинните са в средата, но отново със средни показатели под средните за страната и най-високо е единствено София-град.
София-град притежава индекс от 0,84, което свидетелства, че стойностите на изследваните показатели са с 84% по-добри и високи отколкото средните за страната и единственият за територията преобладаващо-градски център категорично се откроява в своето развитие от останалите области.
Връзката между социално-икономическите резултати на регионите и териториалната класификация по тип на урбанизираност е доста подчертана и селските райони, дори на ниво област са доста по-изостанали и с влошени социо-икономически показатели отколкото останалите типове. Реално само в 5 области се отчитат по-високи от средните за страната стойности на социо-икономическия индекс и това говори, че разслоението е много голямо и като територия около 75% е под средните стойности на социално-икономическия индекс.
Божидар Иванов
