Снегът е отличен топлоизолатор и затова ако натрупа 30 сантиметра в овощната градина, ще защити корените на дърветата и от най-силните студове. Ако през зимата почвата е оголена, могат да пострадат силно най-вече ягодовите култури, тъй като повечето издържат само докато почвата замръзне до -8 градуса по Целзий, а най-устойчивите – до -11 традуса.
Ако вали лепкав сняг, клоните на овошките могат да започнат да се кършат, затова след такъв валеж трябва да се разходим сред овошките и да ги поотръскаме от снега.
Ако пък снежната покривка е прекалено дебела или върху нея се образува ледена коричка, след като слънцето я е нагряло през деня, тя може да не позволява на многогодишните растения да дишат. Тогава трябва да разхвърляме отгоре ѝ амониева селитра – тя топи снега и се образуват отдушници, температурата под снега се понижава и ягодите и останалите плодни храсти няма да пострадат от снежна плесен. Ако нямаме подръка амониева селитра, разбиваме ледената коричка с гребло или вила.
И в зеленчуковата градина снегът е полезен за многогодишните растения, като надеждно защитава коренищата и луковиците от студовете. А когато навали повечко, почвата се насища с влага и зеленчуците няма да се нуждаят по-дълго от поливане през активния сезон. Понякога обаче снегът се топи особено интензивно и голяма част от водата се оттича от градината. За да запазим скъпоценната влага, трябва да натрупаме снега на валове – те задържат водата при топене и почвата успява да поеме по-голяма част от нея.
Снегът помага и на растения като пирена, потанйничето и орловите нокти да преживеят зимата, като ги защитава и от студовете, и от резките разлики в дневните и нощните температури.
Разбира се, снегът има и своите минуси. Той може да представлява опасност за моравата – там, където се натрупат преспи, е вероятно мястото да се оголи напролет. За да предотвратим това, можем да прехвърлим сняг там, където ще върши добра работа.
А пътечките в градината е добре да посипваме с пясък, но не и със сол, тъй като вреди на растенията.