Кората на силното и здраво дърво също е винаги здрава. Пукнатините, разцепванията, петната и отоците са признаци, че овощарят трябва да се намеси спешно и да премахне причините за пораженията по кората – в противен случай може не само да не прибере нищо, но и да загуби цялото дърво.
Дърво с белеща се кора, покрита с лишеи и мъхове, не само изглежда болнаво, а наистина има сериозен риск за състоянието му. Под такава кора намират убежище маса вредители. Премахването ѝ помага да бъдат решени едновременно няколко задачи – външният вид на овошката се подобрява, намалява опасността от развитие на болести и разпространение на вредители, а и дървото се подготвя за белосване и поставяне на пояси за улавяне на вредители през пролетта. Почистването се извършва внимателно с пластмасова или дървена шпакла. Най-добре е да се направи след дъжд, когато кората е влажна и мъртвите слоеве се свалят с лекота. След почистването стволът и клоните се промиват с разтвор на железен сулфат (зелен камък) в съотношение 500-600 грама на 10 литра вода.
Цепнатините по овошките се лекуват с градинарска замазка, която не трябва да е по-дебела от милиметър, след което се обвиват със слабо стегнато парче плат. По този начин се оставят да зараснат за половин година. Местата по стволовете и основните клони, където са провеждани резитби, се покриват с боя на водна основа или миниум.
Кухините по дърветата без съмнение придават неповторим вид на градината, но дърветата могат да загинат бързо заради тях, затова малко овощарска стоматология никога не е излишна. За да не изпуснем дървото вземаме желязно стъргало и почистваме всички мъртви тъкани в дупката, след което я промиваме с железен сулфат и я пълним с чакъл или натрошени тухли. Оставя се достатъчно място отгоре да бъде сипан циментов разтвор. Дори големи кухини, излекувани навреме, дават възможност да удължим живота на дървото и да запазим здравината му.
Ако обаче върху клоните на овошките се появят гъби, нещата не вървят на добре. Най-често това са дървесни гъби, негодни за ядене, но понякога израстват и ядливи. Присъствието им показва сериозни увреждания на дървесината и са признак, че овошката скоро ще загине. Единствен вариант е да подготвим спешно друга, с която да я заменим, като дотогава обираме редовно гъбите и ги изгаряме, като раните се промиват с меден сулфат 1син камък) и се покриват с овощарска замазка. Тези мерки са наложителни, тъй като ще предотвратят заразяването и на здравите дървета, но няма да удължат живота на вече болните. Когато заменящата овошка поотрасне, трябва да отрежем и изгорим веднага дървото – заради опасността от разпространение на заразате не можем да си позволим да оставим дървесината му за отопление.
