Плодните дървета и ягодоплодните култури имат много разнообразна фауна. В тях намират подслон през зимата голям брой насекоми, акари, микроорганизми - бактерии и гъби. Общо фауната в овощната градина се разделя на 3 големи групи: вредни организми, които използват за храна културните растения; полезни организми - унищожават вредните организми, и инеферентни - само обитават градината.
През зимните месеци трябва да дадете превес на нехимичните (агротехнически и механични) превантивни методи с оглед да се получава по-чиста от пестициди продукция. Още повече че в малките овощни градини и в дворните може да се използват много нехимични методи, които са високоефективни. Механичните (културно-стопански) мерки, използвани в овощарството, са предимно предпазни и допринасят твърде много да не се допусне масово намножаване на неприятелите и причинителите на болести.
Най-ефективните и екологосъобразни механични мерки за опазването на овощните култури от вредители са следните:
- В почти всички овощни градини се наблюдават загинали или загиващи дървета. В тях презимуват множество вредители като корояди, дървесинояди, причинителите на съчмянката, огнения пригор и др. Те са предпоставка за заразяването на здравите дървета. Изкоренете ги и веднага ги изнесете от градината. Използвайте ги за гориво.
- Чрез санитарната резитба може да се ограничи развитието на редица гъбни и бактериални болести, на някои неприятели, които паразитират и презимуват върху овощните дървета и могат да причинят изсъхването на отделни клони или на цели дървета.
- При малините се извършва резитба в плододаващите насаждения, изсъхналите издънки се събират, изнасят се и се изгарят, за да се унищожат презимуващите в тях малинов агрилус, малинова галица, малиново комарче, малинова стъкленка и др.
- При касиса през февруари приключва резитбата за плододаване, изрязват се всички по-стари от 4 години счупени и изсъхнали заразени клони. В храст се запазват по 3-5 броя 4-годишни, 3-годишни и едногодишни издънки. Засадените през есента касисови растения се изрязват на 2-5 видими пъпки над почвената повърхност.
- За предпазване на стъблата на овощните дървета от пригор и измръзване стволът и дебелите клони се намазват с гъсто варно мляко, приготвено от 10 кг прясна гасена вар, 5 кг глина и 30 литра вода, преди настъпването на големите зимни студове. През зимата в периода януари-февруари в ясните слънчеви дни южната част на ствола се нагрява сравнително силно, но през нощта температурата се понижава много (минус 10 - минус 15 градуса) и в резултат на тези промени кората на мястото на слънчевото огряване се поврежда. Най-големи са пораженията при кайсията.
- Останалите по дърветата през есента мумифицирали плодове са носители на причинителите на опасни болести по овощните дървета. В тях презимуват болестите кафяво гниене, загиването на завързите по дюлята, огненият пригор по крушата и дюлята, както и нападнатите от бадемовия семеяд плодове. С пълното им обиране и премахване от градината се предотвратява до голяма степен заразяването от тези опасни болести през следващата година.
- Опадалите листа в много случаи са заразени от причинителите на струпясването по ябълката, крушата, бадема, от червените листни петна по сливата и други. Нападнати са от миниращите молци и други вредители. Под окапалите листа през зимата намират убежище редица вредни насекоми като крушовата дървеница, крушовата листна бълха, ябълковия златист хоботник, ябълковия цветопробивач и др. Поради това събирането и унищожаването след листопада на листата е една от първите важни предпазни мерки срещу неприятели и болести по овощните дървета. Листата се събират с гребла. Може също да се заравят с есенната дълбока оран, при условие че се прекопава и ивицата в реда и че през пролетта на тази площ се извършва само култивиране.
- Старата и напукана кора по стъблото и основните клони е добро скривалище за различните неприятели и най-вече за плодовите червеи. Поради това тя трябва редовно да се отстранява със специални стъргалки, без да се засяга новата кора. Преди остъргването около ствола се поставя чаршаф или платнище за събиране на падналата кора. Тя се изнася от градината и се изгаря, за да се унищожат запашкулените в нея гъсеници, хоботници, акари и др.
- Чрез изрязването, събирането и унищожаването на гъсеничните гнезда и яйцата на бялата овощна пеперуда и златозадката, които зимуват в зимни гнезда по клоните, на гъботворката и пръстенотворката, които зимуват в яйчни купчини, предимно по ствола и като яйчни пръстенчета по тънките клони, може да се постигне сигурно ограничаване на посочените неприятели.
- През януари и февруари започва събирането на резници, които се използват за калеми при пролетното присаждане. Те се съхраняват във влажен пясък на сенчесто място в хладни избени помещения. Калемите се вземат от южната страна на короната от предварително маркирани здрави сортове и видове.
- Полагат се грижи за стратифицираните семена, регулира се температурата и влагата в помещенията, а когато семената са в открити трапове, се предпазват от наводняване и гризачи. В южните райони при затопляне на времето може да започне засаждането им в семенилищата.
- Преглеждат се окулираните през есента подложки в питомниците и се подготвят за преприсаждане тези, на които пъпките са пропаднали. В края на февруари в по-топлите райони може да започне преприсаждането. Не забравяйте да изрежете частта над присаждането. От това зависи силата на растежа на окуланта.
- За да не се допуска изтегляне на младите, засадени през есента ягодови, малинови и касисови растения, почвата около тях се притъпква своевременно. Ако не извършите това, растенията заболяват и изсъхват.